Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 128

Джейми остана в операционната повече от час, а когато най-сетне го върнаха при нея, детето все още бе под наркоза. Бил не се отделяше от него. Хирургът вече бе поел друг случай и Бил, с напълно професионален тон, я увери, че всичко е протекло без усложнения. Счупването било чисто и след шест седмици гипсът може да бъде свален. Хирургът се бе постарал и бе сложил на Джейми гипсова превръзка, с която детето можеше дори да се къпе.

— Ще се събуди след малко. Горе се държа много добре. Приспахме го толкова бързо, че той така и не разбра какво става.

Лиз не можеше да не си припомни грубия тон, с който Бил бе разговарял с нея при първата им среща в тази болница, и да не си помисли, че сега проявява изключителна деликатност и загриженост по отношение на Джейми. Този мъж имаше милион превъплъщения. Мисълта, че Мегън го бе нарекла грубиян, я накара да изпита силен срам. Постъпката на дъщеря й бе непростима и Лиз съзнаваше това.

— Искаш ли да изпием по чаша кафе докато той се събуди? Може да мине известно време… вероятно още двадесетина минути.

— Имаш ли време?

Лиз не желаеше да му се натрапва. Знаеше колко е зает, а той вече бе прекарал почти два часа с Джейми.

— Имам — отвърна той и я поведе надолу по коридора към стаята, в която лекарите от спешното отделение отдъхваха между различните случаи.

Когато влязоха вътре, помещението се оказа празно. Бил й подаде чаша димящо кафе.

— Той ще се оправи, Лиз. Не се безпокои за него.

— Благодаря ти, че беше толкова мил с него. Високо ценя помощта ти. Беше уплашен до смърт от случилото се.

Бил се усмихна, кимна с глава и си сипа чаша кафе.

— Едва не подлуди болницата с писъците си. Не можех да разбера какво точно става и затова се приближих. Господин Джейми има страхотни бели дробове.

Лиз се усмихна и погледите им се срещнаха. Но никой от двамата не даде да се разбере, че мислите му са заети с нещо повече от счупената ръка на Джейми. Освен това бе повече от очевидно, че всеки се чувства неловко в компанията на другия. Бил също й се стори отслабнал. Изглеждаше блед и уморен, но това вероятно се дължеше на факта, че работата му винаги се увеличаваше по време на празниците. В болницата пристигаха безброй пияни шофьори, пациенти с всевъзможни счупвания и травми. Снощи се бе случило с Джъстин, а днес — с Джейми. Макар че Бил обикновено се занимаваше с по-сериозните случаи — като например нараняванията, които Питър бе получил при инцидента в басейна.

— Изглеждаш добре — най-сетне изрече той, а Лиз само кимна.

Не знаеше какво да каже в отговор на тази забележка. Едва ли можеше да му довери, че мислеше за него денем и нощем и вече знаеше колко много го обича. Само че беше късно за подобни признания.

— Сигурно си много зает през празниците — отбеляза тя, само и само да поддържа разговора.