Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 124

— Нали не изпитваш чувство на вина заради решението си да се изправиш срещу него в съда, Хелън? Няма съдия в света, който да прояви милост към човек, извел шестгодишния си син на разходка с мотоциклет без каска. Сега шансът е на твоя страна и ти трябва да се възползваш от предоставената възможност.

— Не е нужно.

— И защо?

Лиз бе озадачена. Съзнанието й вече бе изцяло заета с доводите, които щеше да изтъкне пред съдията. Делото бе насрочено за седмицата между Коледа и Нова година.

— Скот почина от силен мозъчен кръвоизлив — тихо отвърна тя.

В гласа й се прокрадна печал. Жената очевидно скърбеше за погубения му живот и това й правеше чест. Защото този мъж беше не само неин съпруг, но и баща на сина й.

— О… — възкликна Лиз, загубила за момент дар слово. — Съжалявам.

— Аз също… Толкова силно го мразих през последните две години, но той си остава баща на Джъстин. Все още не съм казала на момчето.

Лиз стисна здраво очи при тези думи, припомнила си отново случилото се с тях само преди година.

— Наистина съжалявам. — Детето сигурно щеше да бъде съкрушено. — Обади ми се, ако мога да помогна с нещо.

— Предполагам, че ти най-добре от всички знаеш какво означава това… говоря за децата.

— Да, зная. Ще мине много време, преди да преодолее болката. Ние все още не можем да приемем смъртта на съпруга ми.

— Веднага щом Джъстин се възстанови достатъчно, за да може да пътува, ще замина за Ню Йорк при родителите ми.

— Идеята ми се струва добра.

След около минута приключиха разговора, а Лиз остана дълбоко замислена на мястото си.

— За какво беше всичко това? — попита я Джийн, когато влезе в кабинета й.

Беше чула Лиз да изказва съболезнования на Хелън.

Вече бе разбрала, че тя е прекарала почти цялата нощ с клиентката им в болницата. На лицето й се изписа неподправен шок, когато Лиз я информира за случилото се.

— Никога не съм можела да проумея как е възможно да има родители, които съзнателно причиняват такива страдания на децата си — неодобрително възкликна тя.

— Което ме подсеща, че трябва да ти съобщя още една лоша новина — обяви Лиз. Чувстваше се гузна, но трябваше да го направи. Макар и добро за нея самата, решението й не бе особено благоприятно за Джийн. А и Лиз вече съжаляваше, че ще се наложи да се раздели с нея. — Не зная как да ти го кажа, затова ще карам направо. — Всъщност Лиз винаги подхождаше директно към всеки въпрос и това бе едно от нещата, които Джийн особено харесваше у нея. — Затварям кантората.

— Ще се оттеглиш от адвокатска дейност?

Джийн изглеждаше изумена, макар да съзнаваше, че не би трябвало да е чак толкова изненадана. След смъртта на съпруга си Лиз бе продължила да работи под огромно напрежение, товарейки се със задължения, надвишаващи всяка разумна граница, и Джийн знаеше, че е само въпрос на време Лиз да реши, че не може повече да продължава по този начин. Истината бе, че Лиз бе в състояние да се справи с огромния товар, който носеше на раменете си, но просто не желаеше. Не и без Джак. А за друг партньор не искаше и да мисли.