Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 113

— Трябва да разбереш, че на тях им е изключително трудно. Това е първият Ден на благодарността, който отбелязват без баща си.

— Зная това, Лиз. Но вината за смъртта му не е моя. — Той повиши глас докато говореше и Джейми го погледна уплашено.

— Никой не твърди, че вината е твоя. Но ти си тук, а него го няма. За всичко съм виновна аз. Вероятно не трябваше да те каня — през сълзи изрече Лиз.

Джейми продължи да ги наблюдава мълчаливо.

— Ами догодина? Още отсега ще се постарая да си уредя едно седемдесет и два часово дежурство за Деня на благодарността. Очевидно е, че в този дом няма да съм добре дошъл — поне не и докато децата ти са тук.

Бил бе изцяло погълнат от собствения си гняв и разочарование.

— Ще дойдеш ли за Деня на благодарността и догодина? — с явен интерес попита Джейми.

— Така смятах, но сега не съм толкова сигурен — рязко му отговори Бил и веднага се намрази заради грубостта си. Присегна се, докосна ръката на Джейми и сниши глас, за да не го изплаши. — Съжалявам… Просто съм много разстроен.

— Мегън се държа грубо с мама — констатира Джейми. — А също и Ани. Те не те ли харесват?

Детето изглеждаше тъжно заради своя по-голям приятел. Лиз забеляза как Бил сърдито стисна зъби, преди да отговори.

— Предполагам, че не. И точно в това е проблемът, нали?

Въпросът му бе насочен към Лиз, която отчаяно се опитваше да го успокои и да му вдъхне малко увереност.

— Предполагам, че съм persona non grata в този дом и е много наивно от моя страна да вярвам, че това положение все някога ще се промени. Мегън съвсем ясно и точно охарактеризира нещата в началото на обяда — аз не съм техен баща и никога няма да бъда.

— Никой не очаква това от теб — възможно най-спокойно го увери Лиз. — Достатъчно е само да им бъдеш приятел. Никой не иска от теб да запълниш мястото на Джак — тихичко довърши Лиз, опитвайки се да се пребори със собствените си сълзи.

Бил я изгледа сърдито.

— А може би аз искам точно това, Лиз. И може би точно тук се крие проблемът. Защото аз наивно се заблуждавах, че мога да се превърна във важен за семейството ви човек и няма да бъда вечно възприеман като натрапник, като някакъв негов второкласен заместник. Но Мегън вече даде отговор и на този въпрос. За нея аз съм… как точно го каза? Слабоумник и грубиян.

— Тя просто се опитваше да те предизвика…

Лиз се стараеше да бъде справедлива по отношение на децата си, но не можеше да пренебрегне и лоялността си към него. В резултат на възникналия скандал се бе озовала в много трудно положение.

— Е, мисля, че се справи чудесно. Всъщност — Бил се изправи и остави салфетката си на масата — май трябва вече да си дадем малко почивка. И ти, и аз. Мисля, че е време да се връщам на работа.

— Мислех, че днес почиваш — отбеляза Лиз.

Изглеждаше разстроена и объркана. Нали той лично й бе казал, че е свободен за празника. И тя го бе поканила да празнува с тях.