Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 111

В пет часа, спазвайки дългогодишната семейна традиция, всички седнаха край масата и сведоха глави за молитва. Лиз благодари на Бог за даровете, които всички те споделяха. Благодари му от тяхно име и от името на онези, които не бяха между тях. Най-вече от името на Джак. Думите й бяха последвани от дълго мълчание. Мегън вдигна очи и хвърли красноречив поглед към Бил. Най-накрая Лиз произнесе амин, стана от масата и, придружена от Питър, отиде до кухнята, за да донесе пуйката.

Този път Питър седеше начело на масата, напомняйки им за пореден път, че този празник е по-различен от предишните. Толкова различен, че до майка им вече седеше друг мъж.

Самата пуйка бе приготвена превъзходно от Лиз. Керъл бе заминала за уикенда и момичетата бяха помогнали на майка си да направи плънката. Рейчъл много обичаше да се занимава в кухнята. Джейми също им бе помогнал. Питър обаче се оказа безнадеждно непохватен и не успя да разреже пуйката. Самата Лиз никога не се бе научила да го прави.

Бил пристъпи към тях и се усмихна.

— Позволи ми да ти помогна, синко — приятелски рече той.

Изпитваше истинско удоволствие да наблюдава цялото семейство, събрано около масата. От години не бе празнувал истински в Деня на благодарността, защото все бе дежурен в болницата. Думите му обаче пронизаха сърцето на Мегън като нож и тя реагира веднага. Забележката й бе произнесена с не особено висок глас, но Бил беше наблизо и я чу.

— Той не е твой син — злобно процеди тя.

Бил изглеждаше изненадан. Хвърли един поглед на Лиз, а след това се обърна към Мегън.

— Извинявай, Мегън. Не исках да обидя никого.

В стаята се възцари абсолютна тишина. Бил майсторски разряза пуйката. Лиз се зае да раздаде на децата препълнените им чинии, като бъбреше оживено, опитвайки се да заглади неловкото положение. Бил седна на мястото си.

Ситуацията изглеждаше овладяна.

Тази година настроението не беше особено празнично. Това беше първият Ден на благодарността без Джак и всички около масата си даваха сметка, че Коледа приближава, а с нея и агонията, съпътстваща спомена за сполетялата ги трагедия.

Бил ги попита дали вече са приключили с коледното пазаруване — въпрос, който извика мрачни изражения на лицата им. Разговорът около масата не вървеше, настроението бе мрачно. Най-накрая Джейми успя все пак да ги разсмее с някаква негова забележка, а Ани им припомни за случая, в който баща им, режейки пуйката, я бе изпуснал на кухненския под. Тогава никой не бе споменал за инцидента пред Лиз и тя така и не бе разбрала, че пуйката се бе търкаляла по пода, преди да бъде сервирана в чиниите им.

Бил се смя на разказа заедно с тях. Лиз му сипа още една чаша вино и отиде да занесе мръсните чинии в кухнята и да донесе десерта. В този момент Рейчъл отбеляза, че Бил пие твърде много. Постара се да го каже достатъчно високо, за да може той да я чуе.