Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 114

— Така е, но въпреки това ще отида на работа. Там поне зная какво се очаква от мен. По всичко личи, че семейните сбирки, особено пък в празнични дни, не са най-силната ми страст.

В действителност той се бе справил чудесно, но положението бе такова, че просто нямаше никакъв шанс да успее. И Бил си даваше сметка за тава. Още в самото начало бе станало ясно, че не би могъл да излезе като победител от тази ситуация.

Погледна към Лиз, но никой от двамата не се помръдна. Тя обаче съзнаваше, че с тях става нещо ужасно, макар и двамата да се страхуваха да го изрекат на глас.

— Благодаря за вечерята, Лиз. Ще ти се обадя. — Без да изрече и дума повече, той излезе през входната врата и я затръшна с все сила след себе си.

Джейми, който вече бе изял своето парче пай, вдигна поглед към майка си и отбеляза:

— Той забрави да ми каже довиждане. Сърдит ли ми е?

— Не, миличък. Сърдит е на мен. Сестрите ти се държаха много грубо с него.

— Ще ги напляскаш ли?

Лиз се усмихна на въпроса. Никога не бе удряла децата си и нямаше намерение да го стори и сега, макар че предложението на Джейми определено й допадаше.

— Не, но някой май трябва да го стори.

— Дядо Коледа ще напълни чорапите им с въглища — сериозно заяви Джейми, но Лиз само се усмихна печално.

Потреперваше при мисълта, че Коледа наближава. Тогава се навършваше една година от смъртта на Джак. А Лиз вече знаеше със сигурност, че при никакви обстоятелства не би могла да включи Бил в плановете им за празника. Бе се поучила от болезнената сцена, на която бе станала свидетел преди малко.

Двамата с Джейми почистиха масата, след което Лиз се качи на горния етаж, за да поговори с дъщерите си. Питър бе при тях, а Мегън очевидно бе плакала.

— Мразя го! — злобно заяви тя, но Лиз все пак успя да запази спокойствие. Дъщеря й бе предизвикала истинска катастрофа, но тя прекрасно знаеше какви са истинските причини за гнева й.

— Не смятам, че това е така, Мег. И защо да го мразиш? Той е добър човек. Нищо, че е играл футбол в колежа. Всъщност ти не мразиш него, а факта, че баща ти вече го няма. И с мен е така. Но никой не би могъл да промени това. Пък и вината за смъртта му изобщо не е на Бил. Сега разбирам, че не трябваше да го каня да отпразнува с нас Деня на благодарността. Съжалявам, че го направих.

Питър докосна ръката й и я дари със сърдечна усмивка. Винаги се бе възхищавал от майка си. Тя бе напълно откровена с тях и той знаеше, че ги обича повече от всичко на света. След инцидента в плувния басейн тя бе стояла неотлъчно до него, подкрепяла го бе по всеки възможен начин. Питър искрено съжаляваше за проваления празник и за това, че именно към Бил бяха насочени злобата и гневът на Мегън. Но и той, също като Лиз, разбираше прекрасно защо се бе стигнало до това. Бил обаче очевидно не бе схванал нещата в дълбочина. Според Питър той бе реагирал твърде емоционално. Сподели това свое схващане с майка си, докато я изпращаше до стаята й.

— Не съм сигурна, че мога да го виня. Децата го нараниха твърде болезнено, а той не е свикнал с това. Бил няма деца, а и от доста години вече не е женен. Мисля, че те сериозно засегнаха чувствата му. Остана с убеждението, че според тях той е втора категория човек, който по никакъв начин не би могъл да се сравнява с баща ви.