Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 142

— Говори, стари мозъко в кутия! Пристигна ли флотът на Съюза или е на път?

— Съжалявам, Джим, не зная. Последният телескоп в орбита още преди столетия остана без захранване. Затова не зная повече от теб. Единственото, което мога да предположа, е, че сме много далеч от освободителите, които очакваш.

Престанах да крача и неочаквано се почувствах много уморен. Щеше да стане през някой от следващите дни. Огледах стаята.

— Нямаш ли някой стар сандък или нещо, на което да поседна?

— О, скъпи, извинявай. Не съм много добър домакин, нали? Липсва ми тренинг.

Докато говорехме, едно моторизирано канапе се дотъркаля и спря зад мен. Седнах. Трудно ми беше да мисля за Марк като за неодушевен предмет, при този глас и всичко останало.

— Много благодаря, страшно е меко. — Облизах устни и той разбра намека.

— Моля, настани се удобно. Нещо за пиене?

— Няма да откажа. Само за стимулиране на мисловната дейност, нали знаеш.

— В момента не съм много добре зареден. Намира ми се малко вино, но то трябва да е най-малко отпреди четиристотин години. Вино за отмъщение, може да се каже.

— Можем само да го опитаме!

Масата спря до лакътя ми и аз издухах праха от бутилката, после включих електрическия тирбушон, който успя да извади истински старата тапа без да я счупи. Сипах, помирисах и онемях.

— Никога… никога по-рано не съм помирисвал такова нещо.

На вкус беше още по-хубаво. Тази миризма и вкус ми проясниха малко мозъка. Почувствах се по-способен да се занимая с проблема на деня.

— Не зная колко е часът — казах аз.

— Остават повече от шестнайсет часа до обявените екзекуции. — Марк беше всичко друго, но не и глупав. Отпих от виното и заобмислях възможностите.

— Изпратил съм съобщение… значи флотът трябва да е тръгнал. Но ние не можем да разчитаме на тяхното пристигане за спасяване на заложниците за деня. Единственото хубаво нещо в това е разбирането, че поне няма да остана на тази планета вечно. Ала какво мога да направя, за да спася хората? Тъй като очевидно нито ти, нито твоите последователи ще си помръднете пръста?

— Не бих се изразил така, Джим. Точно сега в града се провеждат много конференции. Много хора се завръщат.

— Подчинили са се? Отиват да работят?

— Съвсем не. Организира се протест и сега обсъждат… каква форма да приеме.

— Откъде знаеш това? Шпиони?

— Не точно шпиони. Просто подслушвам комуникационните връзки и контролирам всички телефонни разговори. Имам спомагателни модули, които търсят ключови думи и ми правят записи.

— И връзките на Невенкебла ли подслушваш?

— Да. Много е интересно.

— Говориш ли езика?

— Аз говоря всички езици. Четиринайсет хиляди шестстотин и дванайсет.

— Jamen, en ting er i hvert fald siker. Du taller ikke dansk.

— Og, hvorfor sa ikke det? Dansk er da et smukt, melodisk sprog.