Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 140

Отзад се чу тракане, скочих и се обърнах, заех отбранително положение. Беше малък робот на гумени колела с множество механични наставки. Той се дотъркаля до Марк и спря. Завършваща с клюн като на граблива птица ръка се протегна и бръкна в отворения панел, измъкна една платка и я хвърли на пода. Докато ставаше това, от един отвор в горната част на робота се появи друга платка. Клюнът я взе и внимателно я пъхна в отвора пред него. Панелът на Марк се затвори, роботът се обърна и се отдалечи.

— Не — каза Марк Форър с дълбок и резониращ глас. — Не експлодирах и не умрях. Това беше платката ми за гласова симулация. Късо съединение. Минаха много столетия, откакто не съм я използвал. Ти си чуждоземецът Джеймс ди Гриз.

— Същият. За машина в едно толкова дълбоко подземие си доста добре осведомен, Марк.

— Няма проблем, Джим… тъй като изглежда обичаш да се обръщат към теб на малко име. Понеже всичките ми входове са електронни, няма значение къде е централният ми процесор.

— Правилно, не бях помислил за това. — Отместих се настрана, тъй като един робот с четка се втурна, помете изхвърлената на пода платка и я пусна в близкото кошче за боклук. — Но щом знаеш кой съм, сигурно знаеш и какво става горе.

— Разбира се. През последните хиляда години не съм виждал такова вълнение.

— О! И харесва ли ти това? — Този хладен, загадъчен електронен интелект беше започнал да ме дразни. Малко се шокирах, когато той се засмя с разбиране.

— Спокойно, спокойно, Джим. Заради теб включих гласовите емоционални обратни връзки. Престанах да ги използвам преди столетия, когато открих, че истинските вярващи предпочитат равнодушен глас. Много ли си пристрастен към жените? — добави той с топъл контраалтов глас.

— Остани мъж, ако обичаш, изглежда някак си по-естествено. Макар че не зная защо трябва да приписвам какъвто и да е пол на машина. За теб това има ли значение?

— Никакво. Можеш да се обръщаш към мен с „той“, „тя“ или „то“. За мен полът е без значение.

— За нас, хората, е от значение… и се обзалагам, че и на теб ти липсва!

— Глупости. Не може да ти липсва нещо, което никога не си имал. На теб случвало ли ти се е да се събудиш и безпомощно да мечтаеш за фоторецептори на края на пръстите?

Примерът беше убедителен: старият Марк не беше глупав. Но колкото и интересни да бяха тези приказки, време бе да премина към целта на моето посещение.

— Марк… дойдох при теб поради една много важна причина.

— Несъмнено.

— Слушал си предаванията и знаеш какво става горе. Малоумният престъпник Зенър тази сутрин ще убие десет души твои верни последователи. Какво смяташ да направиш?

— Нищо.

— Нищо! — Не можах да сдържа нервите си и ритнах предната част на лъскавия панел. — Ти си създал Индивидуалния мутуализъм и си го натрапил на Галактиката. Ти си проповядвал тази вяра и си довел твоите следовници тук… и сега като безпристрастен наблюдател ще гледаш как умират?