Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 135
Хари Харисън
Той драматично замълча, после посочи с пръст право към камерата.
— Вие ще го направите сега, защото от следващия ден започвам ежедневно да разстрелвам по десет затворника. Първите десет ще разстрелям независимо как ще постъпите, като урок, че върша онова, което казвам. На следващия ден ще разстрелям още десет, и още десет на по-следващия ден, ако заповедите ми не бъдат изпълнени. Ако заповедите ми се изпълнят, разстрелите ще спрат. Но те отново ще започнат, когато почувствам, че желанията ми не се изпълняват.
Това беше. Това беше всичко. И то сигурно бе достатъчно. Екранът изгасна. Открих, че гледам към Мортън, без да кажа нещо.
— Такива случаи на безразсъдство са рядкост тук — каза Нийб. — Генетични промени, неоткрити преди раждане. Той е ненормален, нали? Тези неща, които каза, че ще направи… това е невъзможно. Той няма да разстрелва невинни хора, нали?
Бях прекалено засрамен от човешката раса, за да погледна към нея, да отговоря на въпросите й. Мортън й отговори; беше ядосан.
— Да, ще го направи, това е най-лошото. Такива хора се разпореждаха с моя живот. Повярвайте ми, той ще го направи.
— Тогава какво можем да предприемем, за да го спрем?
— На този въпрос почти няма отговор — въздъхнах аз. — Вие не можете да насилите дезертьорите да не дезертират. Доколкото съм запознат с ИМ, вие дори няма да помислите да ги молите за такова нещо. А аз не зная какво биха направили те доброволно. Ако имахте правителство, то би влязло в преговори със Зенър и може би щяха да постигнат някакъв приемлив компромис. Но той още не знае, че няма централно правителство, с което да се срещне. Бъдещето не може да се предскаже.
— Но ние трябва да го обмислим — каза Мортън с такъв тъжен вид, с какъвто никога не го бях виждал. — Зенър трябва да бъде убит. Няма друг начин.
— Не! — отсече Нийб. — Това предложение е отвратително. Този проблем е толкова странен, толкова ужасен, че само мъдростта на Марк Форър може да го разреши.
— Може би, може би — промърморих. — Но аз чувствам, че онова, което става тук, много превишава възможностите на онзи отдавна отишъл си ум.
— Нищо не превишава възможностите на Марк Форър — заяви спокойно и с непоколебима вяра тя. Това ме ядоса. Беше като призоваване да ти помогне божество, когато си паднал от скала. Молитва за небесна ръка, която никога, никога няма да се спусне от небето да те спаси.
— Това е само едно мнение, вашето мнение. И за мен то звучи повече като сляпа вяра, отколкото като разумна мисъл. Ние сами трябва да намерим изход, защото Марк Форър отдавна е свършил, ръждясал. Сега той не може да ни помогне.
— Марк Форър
