Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 134

— Обичам гостоприемството на ИМ — кимнах аз. — То е лично, без да е финансово обвързващо. Искам да науча повече за вашия свят.

— Ще бъда щастлива да ви разкажа всичко, което желаете да знаете — отвърна тя със същата мила усмивка. Какви бяха тези горещи вълни, които преминаха през тялото ми? Забравих ги веднага, щом усмивката й изчезна. — Но ще трябва да го отложим за по-късно. Мисля, че сега се налага да видите един запис на предаването по телевизията, което излъчиха рано сутринта.

Сигурно е Зенър… и сигурно новините са лоши. Погледнах мрачно към екрана, който светна и в ушите ми прозвуча военна музика. Войници маршируваха, танкове тежко бръмчаха, пушки стреляха. Запис, несъмнено. Познах обстановката на базата Мортстерторо. Реших, че тази гледка е предназначена да всели ужас в сърцата на зрителите. Сега вече ги познавах достатъчно добре, за да разбера, че те просто ще се озадачат от разхищението на толкова материал и човешка сила без видимо разумна причина. Намалих силата на звука, докато отмина и последният танк, докато отлети и последният реактивен самолет. На екрана се появи лице с познати и противни черти.

Ние сме силни, ние сме непобедими… ние ще победим! — Сега Зенър беше ядосан. — Аз бях добър към вашите хора. Бях великодушен дори към моите собствени подведени войници. Край на това. Проявих добрина към вас, защото съм добър човек. Сега ще ви науча да се страхувате от мен, защото моите заповеди не могат да не се изпълняват. Вие помогнахте и подстрекавахте дезертьорите от моята армия… и сега те са под непосредствена заплаха от смъртно наказание. Трябва да сте им помогнали, защото нито един… нито един от тях не се възползва от моето великодушно предложение за амнистия. Нито някой от тях беше намерен в този град. Невъзможно е да са избягали без ваша помощ. Следователно хората от Белегарик са виновни в измяна, в подпомагане на предатели и дезертьори и те ще си платят за тези престъпления. Сега говоря на вас, на вашето население в останалата част на тази страна. Жителите на Белегарик разбират вината си, защото те се опитват да избягат от моя гняв. В момента този град е почти безлюден, защото те се измъкнаха като страхливи паразити, каквито всъщност са. Но не всички успяха да избягат. Аз хванах и затворих стотици от тези предатели. Това направих вече веднъж по-напред и моите изисквания бяха изпълнени. Бях добър и великодушен и пуснах затворниците. Този път няма да бъда толкова добър… или най-малкото няма да бъде така лесно да бъда задоволен. Ето моите искания… и те трябва да бъдат изпълнени!

Първо, искам всички избягали дезертьори да се върнат в този град. Няма да налагам смъртно наказание, но вместо това ще ги зачисля в наказателни батальони за тежък физически труд. Казах, че съм милостив човек.

Второ, искам в този град електрическите и комуналните услуги да се възстановят, пазарите за храна да се отворят. Искам хората да се върнат днес, искам в този град да има нормален живот, както при нашето пристигане, искам дезертьорите да бъдат предадени на военната полиция. Вие ще направите това и ще започнете да го правите още сега.