Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 118

— Смърт на всички офицери! — извиках и понечих да го ритна в слабините.

Беше достатъчно умен, за да знае, че е пиян, така че вместо да се опита да блокира крака ми, отстъпи назад. Не можах да се спра и залитнах.

След което побягнах. Благоразумието е по-добро от доблестта. Онзи, който знае кога да се бие и кога да бяга, ще оцелее и пак ще се бие. Нямах за цел да печеля мазохистични точки. Исках да остана жив.

Прехвърлих се през плета. С рев той се блъсна в него, точно зад мен. Отпред имаше палатки, тежките ботуши тропаха подире ми. Прескочих едно въже на палатка, мушнах се под друго. Зад мен се чу рев и тежко падане. Беше се препънал във въже. Спечелих няколко крачки преднина. Тичах с всички сили. Между следващата редица палатки и задната страна на улицата. Отпред имаше сграда. От нея идваше силна музика и звън на счупени стъкла. Беше задната страна на офицерския клуб.

Време беше да се прибера в дупката си. Влязох в двора, затворих вратата зад себе си. Никакви следи от преследване.

— Почивката свърши, престанете да се шматкате, донесете онези бъчвички тук!

В светлината на задната врата на кухнята стоеше дебел готвач и мигаше към мрака в двора. Когато кухненската полиция се раздвижи, фигурите бавно тръгнаха към бъчвичките с бира. Бяха си свалили куртките, останали само по потници във влажната топлина на кухнята. Свалих куртката си, навих я и я сложих зад бъчвичките, после взех една бъчвичка и последвах другите вътре.

Кухненска полиция. Най-унизителното робство в армията… която се слави с унизително робство. Кухненската полиция беше толкова деградирала, че с военен закон бе забранено да се налага като наказание прехвърляне в кухненската полиция. Така че, естествено, това наказание винаги се налагаше. Ставане в тъмно, работа до късно през нощта. Миене на казани, почистване на отвратителни мазни сифони в подземната канализация, изпълнение на най-прислужническите задачи, които поколения увредени мозъци са създали. Беше абсолютно, напълно невъзможно някой доброволно да приеме тази работа. Никога не бих я очаквал тук.

Тръгнах с бъчвичката към готвача, който изпълняваше ролята на надзирател на кухненската полиция. На главата си имаше мръсна готварска шапка, на ръкава — сержантски нашивки, размахваше дълъг черпак като оръжие. Когато минах покрай него, той се намръщи и посочи с черпака към мен.

— Ей, ти. Откъде се пръкна?

— Това е грешка — проплаках аз. — Не трябва да съм тук. Не съм направил нищо от онова, в което ме обвинява първият сержант. Нека да се върна…

— Ако зависи от мен, никога няма да се върнеш — изкрещя той. — Ще умреш в тази кухня и ще бъдеш заровен под пода. Отивай на казаните и тиганите! Заминавай!

Гонен с удари от черпака, аз побягнах. Към гигантския метален умивалник да грабна мръсния метален тиган, който чакаше там. Обикновен труд, миене на тиган. Може би по-тежък, когато тиганът е толкова голям като този. И друг, и друг… и още много други. Пара, гореща вода, сапун, безкраен труд.