Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 111

— Някой от вас да има огънче, момчета?

Трепнаха, сякаш ги бях ощипал и се дръпнаха уплашено от мен.

— На нас ли говориш? — каза по-смелият.

— На вас. Аз се гордея с лингвистичните си способности. И ако си спомняте, помолих за огънче.

— Не пуша.

— Много добре. Цигарите са вредни. Но не носите ли запалка за онези, които пушат? — Двамата мрачно поклатиха глави. Тогава вдигнах възторжено пръст. — Сетих се… ще влезем в това заведение и там ще си запаля пурата. Може би вие, млади господа от далечна планета, ще приемете поканата ми да пийнем, а пък аз ще мога да се упражня с езика.

— Няма да стане. Опитахме, а те затвориха заведението и се разотидоха.

— Защото нямате рабч, местната разменна единица, нашите пари, и не можете да платите. Аз имам достатъчно рабч, аз черпя…

Последвах техните бързо отдалечаващи се стъпки, намерих ги да пристъпват около бара в нетърпеливо очакване. Стърнър ми беше дал неговия диск с рабч и ми бе показал как се работи.

— Три бири — поръчах аз, — големи — и пъхнах пластмасовата печатна платка с интегрални схеми в слота на бара. Докато робобармана, целият от хром и бронз и капачки от бутилки за очи, наточи трите големи бири, стойността на поръчката беше извадена от сметката на Стърнър. Взех рабч диска, когато машината го изхвърли.

— За армията, момчета — казах аз и вдигнах чаша. — Надявам се, че сте доволни от избраната от вас военна кариера.

Те се чукнаха ентусиазирано, после се стъписаха и издадоха познат ми носталгичен стон, който ме върна към прекараните в армията дни.

— Избрана военна кариера! Глупости. Наборници. Преследвани, гонени, хванати.

— След това единично обучение. Юркани денем и нощем от гадни маниаци. Кой би избрал такава кариера?

— Сигурно никой! Но поне ви хранят добре…

Слушах радостен неистови викове и отвратителни описания на горещата храна, докато поръчвах следващите бири. Когато войниците отново заровиха глави в бирената пяна, направих предложение.

— Зная, че часът ви за храна е минал, но виждам три свободни места на онази маса, до възрастния господин с необичайната птица. Ще ми правите ли компания за едно малко угощение… да речем по един голям бифтек и пържени wirfles?

Отново единственият отговор беше тропане на крака. Изядохме бифтеците, наистина много добри. Изпихме още няколко бири… опитах се да не се оригвам, защото на масата ни имаше млада дама. Задоволили глада и жаждата си, сега те имаха време за третото от военните удоволствия и непрекъснато обръщаха очи към Шарла. Време беше за второ действие.