Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 112

— Храната в армията е много лоша, но поне можете да се радвате на мъдростта и дружбата на сержантите — подхвърлих аз.

Слушах отговорите известно време, кимах съчувствено, после изтръгнах други подобни оплаквания с въпроси относно офицерите, нужниците, полицията… и всички други несгоди, така близки до сърцето на новобранеца. Когато се изясни всичко, дадох знак на Стърнър и млъкнах.

— Скъпи млади войници от далечна планета, моля да ме извините за моето нахалство. Но аз и моята мила дъщеря Шарла без да искаме чухме вашия разговор. Вярно ли е, че са ви насилили да постъпите на военна служба, че това е станало срещу вашата воля?

— По-добре е да го повярваш, дядка. Здравей, Шарла, излизаш ли с други мъже, освен с баща си?

— Много често. Просто обожавам компанията на красивите млади мъже. Като вас.

И тримата цопнахме в прозрачните езера на нейните очи, поплискахме се малко и излязохме, обзети от любов. Стърнър заговори, но те не го чуваха. Накрая поръчах големи бири и накарах да ги поставят пред втренчените им очи, за да отместят погледи от страхотната Шарла. Това даде желания резултат. Докато те пиеха, Стърнър говореше.

— Аз съм силно покрусен от вашето състояние, млади господа. На тази планета такова нещо е невъзможно. Това е против нашите закони, според които няма закони. Защо позволявате да ви третират по такъв жесток начин?

— Нямаме избор, дядка. Оградени сме с бодлива тел, следят ни денем и нощем, разстрелват ни, ако се опитаме да избягаме, два пъти разстрелват, ако ни хванат. Няма къде да отидем, къде да се скрием с тези униформи, ръцете на всички хора са обърнати срещу нас.

Той подсмръкна в сълзливо самосъжаление, по лицето на неговия другар се търколи сълза.

— Тук такова нещо е невъзможно — каза Стърнър. — Тук няма бодлива тел, никой не ви следи, никой няма да стреля по вас. Отвъд този град се намира голяма страна, която се простира зад планини и реки. Страна, където винаги сте добре дошли, където винаги ще се радвате на гостоприемство, ще намерите убежище. Страна, където армията никога няма да ви намери.

Те се изправиха и напрегнаха мозъците си да разберат думите му през алкохолната мъгла.

— Глупости… — промърмори по-пияният. Шарла мило му се усмихна.

— Не разбирам тази дума, млади приятелю, но чувствам, че тя изразява недоверие. Не сте прав. Всичко, което каза баща ми, е вярно. Например, ние живеем на пет дни път от този град в едно идилично земеделско селце. Дотук пътуваме със скоростна железница… ето билетите за доказателство. О, вижте, машината е направила грешка и ни е дала четири билета, вместо два. Трябва да ги върна… освен ако вие не ги вземете като сувенир.

Билетите изчезнаха със скоростта на светлината.

— Гарата има страничен вход, който не се охранява — добави съобразително тя.

— Но влакът тръгва скоро — допълни Стърнър, стана и вдигна вързопа от пода. — Преди да тръгнем, аз трябва да отида до necesejo, както му казваме на фермата и ще взема вързопа със себе си. В него има дрехи за двамата ми сина у дома, които, съвсем случайно, имат точно същия ръст като вас. — Той тръгна, после се обърна. — Можете да вземете дрехите… ако искате.