Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 113

Те стигнаха преди него до вратата на страничната стаичка. Шарла се усмихна одобрително след тях.

— Познавате ли добре селото — попитах я аз, — така че да изпратите момчетата при приятели?

— Никога не съм била там… намерих името му на картата. Но вие забравяте силата на ИМ. Не се безпокойте. Аз ще ги придружа и там с радост ще ги приемат. След два дни ще се върна. О, ето ги, идват, колко са красиви без онези ужасни униформи!

Изглеждаха отвратително, според мен, демонът на ревността ме изгаряше. Почти бях готов да отида с тях. Но не, тук имах работа. Обърнах се към съседната маса, където Мортън мечтаеше след отдалечаващото се прекрасно тяло на Шарла. Трябваше да го ритна два пъти, за да привлека вниманието му.

— Ще се върне, не се тревожи. Записа ли разговора на лента?

— Всяка дума. Мога ли да получа още една бира? Изпих единствено онази, която ми поръча Шарла, преди да дойдете вие. И вие ядохте бифтек…

— Никакво пиене на поста, войнико.

Стърнър дойде при нас и посочи кошницата, която носеше.

— Това са техните униформи, точно както искахте.

— Добре. Ще ни трябват за видеозаписа. Сега… заведете ни във вашето студио за записи.

Той ни заведе по странични улици до една сграда, задната врата на която се отвори при приближаването ни. В ярко осветеното студио ни очакваха с нетърпение. Беше без прозорци и не се виждаше от улицата. Всички бяха доброволци, ИМ ентусиасти, прегърнали идеята да разложат армията. Подадох им аудиокасетата.

— Трябват ни неколкостотин копия от това.

— Ще ги имате след час! — Грабнаха я от ръката ми и бързо я отнесоха. Обърнах се към чакащите оператори, които трепереха от ентусиазъм.

— Кой е режисьорът? — попитах аз. Една великолепна червена глава излезе напред.

— На вашите услуги. Светлини, звук, камера — всичко е готово.

— Чудесно! Щом с колегата ми облечем тези униформи… можете да снимате. Посочете ни съблекалнята.

Докато се събличах, Мортън взе едната униформа от кошницата и я вдигна, хванал я с два пръста като мръсен парцал.

— Изпитвам ужас, само като гледам това нещо — каза мрачно той. — Да го чувствам отново до кожата си, да съм в неговата хладна прегръдка…

— Млъквай, Мортън — смъмрих го аз. Извадих другата униформа и я разгърнах пред себе си. Точно по мярка. — Сега си артист, Мортън, играеш пред камера. Ще си изиграеш ролята… след това ще свалиш униформата завинаги. Изгори я, ако искаш. Хиляди ще ръкопляскат на играта ти. Хайде, обличай я. Ей така.

Седнах и пъхнах краката си в панталоните. Нещо изпадна от джоба и издрънка на пода. Наведох се и го вдигнах. Идентификационен диск. Ефрейтор Пйек0765 е искал да изтрие от паметта си всякакъв спомен за армията, да бъде щастлив новороден цивилен. Въртях диска в ръка и в ума ми се зароди една идея. Викът на изненада на Мортън прекъсна мислите ми.

— Ето го! Виждам го! Онзи блестящ поглед в очите ти. Винаги, когато замисляш някоя самоубийствена идея, гледаш така. Не отново! Не искам да участвам!