Читать «Портретът на моя двойник» онлайн - страница 31

Какво ли ще направи Този отдясно, ако сега кажа на Хиената, че зная какво държи в ръцете си, че зная и какво следва в колодата, че това е измама! Измама! Глупости! Да предупредя Хиената, да му направя това благородно дело, хайде де! Все пак любопитно е как ще откликне този простак. Сигурно няма и да ми благодари, само ще изсумти, ще си отиде и друг път с нас няма да седне да играе. Не. Пак ще дойде, но тоя път няма да яде фъстъци и да пие вода…

Когато Този отдясно ми предложи тая страшна игра срещу Хиената и разви за първи път своя план, процвилих от удоволствие. А по-късно у дома ми стана тъпо. Не че някаква съвест заговори, а ей така, сам се почувствувах Хиена… Казах за това на ортака.

Той се усмихна снизходително, потупа ме по рамото и отвърна:

— Твоите скрупули са напълно излишни! Нима животът не е непрекъсната верига от комбини на всеки срещу всеки! Огледай се, ослушай се и премини, ако не идва влак!

Аз се огледах, ослушах и преминах, понеже не идваше влак. И това си беше истината. Моят шеф играеше комбина с мене срещу някои хора от редколегията, после пък излезе, че играел с трети срещу мене и затова ме пожертвува, сега пък бог знае с кого играе и срещу кого, самият аз влизах в какви ли не комбини, ами другите… Може би само Пецо и някой, когото не познавам…

Всички комбинират, казах аз тогава най-решително. Думата „живот“ спокойно може да се замести със съвременния й еквивалент — комбина. И тогава ще разговаряме така:

— Той комбинира ли? (Жив ли е?)

— А-ха, той вече не комбинира! (Мъртъв е.)

— Как ми се комбинира! (Искам да живея!) и т.н.

Този отдясно и Шефа ме убедиха в това. Но комбината ми с Шефа завърши печално за мене, а какво ли ще стане с тазвечерната комбина? Какво?

Готов съм да се откажа отново. Моля за спокойствие, моля да не играя. Стига, не искам, не искам…

Искам да си бъда у дома, да съм много спокоен, да лежа до жена си и тихо да си говорим, все едно какво, и като отида в редакцията, да ми кажат заеми се с тоя случай, но както винаги бъди безпощаден. Безпощаден? Към кого? Наистина ли щадя себе си?…

Искам да бъда някаква сплав от добродушие, спокойна сила и малко талант, защото така дълбоко знам, че времето не е кретенско, а кретен съм аз, че се оправдавам чрез другите, защото съм виновен, че земята не ме подхвърля, а аз подскачам върху нея, подскачам като подивяла бълха, подскачам…

Картите са в ръцете ни. Великият и страшен удар започва.

— Отварям! — казва Хиената с кент флеша в ръцете си.

— Тройно! — казвам аз съгласно уговорката. — Сто и двадесет лева.

Бай Петко и ортакът се измъкват. Ударът ще бъде от моята ръка.

— Триста и шестдесет! — казва Хиената, без да мръдне.

Аз се въодушевявам. Чувствувам бъдещия замах на ръката си, рамената ми потръпват, обзема ме истинска сладост и поривисто извиквам:

— По три!

Благоразумието на Хиената надделява. Това са хиляда и осемдесет лева освен началните четиридесет от розетката.