Читать «Портретът на моя двойник» онлайн - страница 32

— Да! — казва той. — Внасяй!

Бързо изважда своите пачки. Евтин трик! Да си мисля, че лъже! Хвърля една от десетлевовите банкноти и добавя четири по двадесет лева.

Моите отдавна са преброени, само ги поставям решително, като голям комарджия.

Бай Петко се е вцепенил.

— Ама какво правите вие! Това на нищо не прилича, момчета! — Той се чуди къде е попаднал. Тая игра не е като приятелските игрички за по два лева печалбица. Тук си мирише на чисто престъпление.

Този отдясно се е измъкнал до клозета. Не съм забелязал кога е отишъл. Сега се връща и като вижда купчината пари на пода, извиква:

— Какво става тука?

— Не, това не е игра! — казва бай Петко. — Спрете!

Моят ортак се ухилва. Очевидно е доволен от мен.

— Десет процента за домакинство ще дадете ли? — пита развеселен той.

Всички пари са поставени на пода. Двамата с Хиената се гледаме злобно. Чувствувам се като наелектризиран. Иде нещо великолепно!

— Карти? — пита ортакът и продължава да се хили.

— Имам си! — Хиената ме следи.

Аз се замислям. Вживявам се, почвам да треперя и се възхищавам на себе си. Симулирам блъфьор, който едва сега разбира докъде е стигнал. Въздишам тежко-тежко и развалям смешната кента. Хвърлям деветката и десетката пики. Трябва да ми дойдат същите, но от купи. По този начин ще имам кент флеш до поп от купи. Онзи отсреща има до дама и от кари. Размазването му е повече от сигурно.

— Две карти! — казвам аз.

— Къде си тръгнал с тия два леви крака! — изхилва се Този отдясно.

Най-после Хиената се усмихва. Щом тегля две карти, всичко е в негова полза. В най-лошия случай ще спечели хилядарката, която се намира вече на пода. Аз се любувам на познатите му разсъждения и поемам двете карти, които Този отдясно ми подава.

Точно това, което ми трябва. Деветка и десетка купи, оня тип си мисли, че аз съм отишъл на каре… Горкият!

Когато искаш да удариш някого, така че да приплаче от болка, създай му преди удара хубаво настроение — беше казал моят покерджийски учител.

Затова разигравам обратния финт. Таралежа симулира непоколебимост. Хиената се хваща. Казва силно:

— Петстотин нови!

— По три! — почти не чувам гласа си.

— Още по три!

Тия три фрази са изговорени за половин секунда. Това са светкавици, божествените искри, които могат да те убият.

— Внасяй! — казвам аз с просташкия глас на Хиената. И бутвам пачките напред. — Плащам!

Върху тая маса никога не е имало толкова пари. Малко повече от единадесет хиляди! Бай Петко е вцепенен. Този отдясно се е облегнал на креслото и гледа втренчено в камарата банкноти.

— Кент флеш! — казва Хиената.

Целият е изпотен. От челото, от носа му капе пот. Сега мога да си позволя последната гавра.

— Плащам ти, за да видя! — казвам.

Той сваля картите. Посягам да сваля моите и да прибера купчината с парите… Не вярвам на очите си, кръвта ми спира да тече, застивам!

Хиената държи кент флеш до асо! Пет последователни кари!

Поглеждам безпомощно моите карти. Само до поп.

Грешка! Не! Този отдясно се усмихва нежно. Ясно, двамата с Хиената са играли през цялото време комбина срещу мен!