Читать «Портретът на моя двойник» онлайн - страница 28

— Дай ми малко вода!

— Сега де! — казва грубо моят ортак.

Поглеждам своите карти. Нищо и половина. Те играят, аз пасувам и чакам последното, решително раздаване. В схватката са влезли и тримата, доколкото разбирам, моят ортак ще остави бай Петко да спечели малко пари от Хиената…

Разглеждам пачките пред мен и пак се сещам за жена си. Положително не спи. Винаги, когато съм се връщал от нощен покер, тя е будна. Представям си как ще вляза у дома и ще изсипя на масата парите, които съм спечелил. Много ми се иска тя да се зарадва на печалбата. Но тя никога не се е радвала на пари. Много особена жена. У дома разговори за пари не се водят, тя не знае и не иска да знае колко имам да взимам, колко получавам. Достатъчно е да има малко пари за храна. Преди няколко месеца една нощ се завърнах с неколкостотин лева печалба и изсипах парите върху масата.

— Какво е това? — попита ме тя загрижено.

— Печалбата! — казах аз самодоволно и подхвърлих парите нагоре.

— За това ли е всичко? — попита ме тя с интонация, която ме смути.

А на мене толкова ми се искаше да се радва, да ме накара да й купя нещо, да й ги дам.

— Искаш ли да ти ги дам? — попитах аз, готов да ги поднеса.

— За какво са ми! Яденето е в печката, сложи си…

Пет минути по-късно ме попита:

— Ти наистина ли се радваш, че си спечелил?

— Разбира се — казах и започнах да самохвалнича, — извих им вратовете на тия мръсници, смъкнах им всичко от джобовете и даже и праха им изтупах да ме запомнят!

Много обичам да се хваля. И знам един милион трикове, за да се хваля, без да засягам самолюбието на другите.

— Защо? — попита тя.

— Как защо! Така! — недоумявах аз. — Това е игра!

— Игра! — повтори тя замислена. — Струва ми се, че за тебе това не е само игра!

— Разбира се! — извиках аз по обичая си. — За мен това е животът!

Тя ме погледна кротко, после каза:

— Моля ти се, махни от масата тия пари. Не искам да ги виждам. Просто не мога да повярвам, че ти правиш всичко това в края на краищата за пари!

— А какво? Да губя ли?

— Може би е по-добре да губиш! — И сега тя ме удиви. — Защо всички толкова много се страхуват да губят?

Честна дума, пратиха ме по дяволите. Погледнах парите и започнах бавно да ги прибирам. Би трябвало да ги изгоря. Защо не го направих, не знам. Помислих си, че повече едва ли ще играя на карти и изобщо каквато и да е игра. Но на другия ден, когато моят ортак звънна по телефона, аз бях на линия…

Що се отнася до парите, те ме интересуват дотолкова, доколкото с тях може да се играе на покер. Никога не съм бил сребролюбец, никога не съм скътвал банкнота по банкнота, за да си купя автомобилче, апартаментче, виличка или бог знае какво. И естествено, когато нямам никакви пари, ми е кисело. Освен за покер те служат и за купуване на хляб и за возене в трамвая.

Наистина бай Петко спечели и донякъде изби загубата си. Моят ортак ме поглежда втренчено и казва:

— Бъркай картите! — Става и отива да донесе от кухнята вода на Хиената.

Това е сигналът. Сега ще бъде направена смяната и започва играта на пачки.