Читать «Портретът на моя двойник» онлайн - страница 27

По време на играта той зорко следеше не само движението на картите, а и развитието на психическата издръжливост у противника, колебанията, уплахата, склонността към бягство и пр.

Двадесет на сто от блъфовете му минават, защото той знае кога да уплаши. А освен това е истински дявол на коварната игра от засада, на пропасуване с хубаво сервирани карти. И винаги настъпателен. А когато се разиграе, играта става страшна, човек не може да поддържа темпото, обезкуражава се, пропада.

Точно същото е поведението му и извън покера. Той работи в една търговска централа и минава за ас номер едно в тая централа. Там е душата и мозъкът на цялата им търговска дейност, без него не могат да дишат. Заема твърде висока за годините си длъжност. Веднага си представям размаха, когато прави сделките.

„В тоя свят от балами е непростимо да губиш“ — ми каза той.

И това не беше израз на самохвалство, а негова основна идея. Правеше му удоволствие да доказва слабостта на другите. Все ми се струва, че той е щастлив само когато може да преметне някого и особено ако онзи е силен противник.

Всички, които го познават, му предвещават голямо бъдеще.

— Не забравяй — каза ми той, — че с държавни пари се играе по-леко!

На тридесет и три години има репутацията на един от най-съобразителните, хитри и силни хора, който аз и неговите познати сме срещали. А като към това се прибави чувството, му за сигурност и вродената му подлост, има всички данни да отиде далече. Владее превъзходно три езика, има изключително здрави и силни връзки и навсякъде, както съм забелязал, го посрещат като необходим. Пет минути след появяването си той вече е необходим. Електронният му мозък работи безупречно, анализира най-сложни положения, търси решения, дава съвети и естествено всичко, което извършва, трябва да му се заплати. Нему е напълно все едно на коя държава служи, на каква кауза и какви идеи налага. Важното е да има повече битки и да ги печели. Неговият истински бог е Талейран.

На тридесет и три години жените не са вече толкова интересни за него, той подбира удоволствията си, защото има време да получава едни и същи неща. Оня ден разви пред мене няколко идеи за криминални романи, които са изумителни. Героят, в чието лице виждам нещо от неговите собствени черти, е такова свръхчовечище, че сравнен с него Джеймс Бонд е един нахален глупак.

А сега, като го гледам надвесен над масата, зареден за последната схватка, аз му се възхищавам. Той притежава всичко, което аз нямам, и положително моите никакви мисли и примитивни чувства са му непонятни. Толкова много искам да приличам на него! А явно е, че не мога дори да му подражавам. Струва ми се, че ако имах поне една десета от неговия характер, моят живот би се изменил в някаква по-перспективна посока…

Картите раздавам аз. Остава минута, може би две до крайната цел на тази вечер. Хиената отново повтаря: