Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 82

Голямата планета, към която те се приближаваха, докато тя се очерта като видим с просто око диск, беше по-голяма от Юпитер, достоен спътник на звездата, малко по-млада и по-голяма от Слънцето, около което тя се въртеше на високомерно разстояние. Хю се втурна обратно, убивайки скоростта си в течение на много сънни паузи, за да приведе Кораба в една пътека около планетата. Маневрата го доведе достатъчно близо, за да види луните й.

Късметът отново му помогна. Той планираше да се приземи на голямата планета, тъй като нямаше какво друго да прави. Ако бе успял да направи това, щяха да живеят само докато отворят въздушния шлюз.

Но той нямаше достатъчно маса, след титаничната задача да се измъкнат от стремглавия хиперболичен скок около и покрай звездата и да се отклонят в една затворена орбита около нея, след това в една подчинена орбита около голямата планета. Той се ровеше в древните книги, заместваше безкрайно уравненията, които древните бяха установили като законите за движение на телата, смяташе и наново пресмяташе и подложи на изпитание дори спокойното търпение на Хлое.

Другата съпруга, безименната, се държеше настрана от него, след като внезапно бе загубила един зъб.

Но, за съжаление, не получаваше нито един отговор, който да не изискваше от него да използва поне някои от скъпоценните, незаменими древни книги за гориво. Да, макар че се бяха разсъблекли до голо и се бяха лишили от ножовете си, масата от книги въпреки всичко щеше да потрябва.

Той би предпочел да се лиши от една от жените си. Реши да се приземи на една от луните.

Пак късмет. Съвпадение с такива колосални размери, че човек не може да очаква да му се повярва — тъй като луната-планета се оказа подходяща за човешки земен живот. Няма значение — пропуснете веднага това; преди всичко, комбинацията от обстоятелства е от същия род, като необходимите за създаването на подобна планета. Нашата собствена планета под краката ни, е от вида „Няма такова животно!“ Това е една абсурдна невероятност.

Късметът на Хю бе една абсурдна невероятност.

Добрата конструкция се погрижи за следващата фаза. Макар че той се бе научил да управлява малкия кораб в открития космос, където има простор, приземяването е друга, деликатна работа. Той би разбил всеки друг космически кораб, конструиран преди „Авангард“. Но конструкторите на „Авангард“ са знаели, че спомагателните корабни съдове ще бъдат пилотирани и приземявани най-малко от второто поколение изследователи; пилотите-новаци трябва да извършват тези приземявания без да им се помага. Те са предвидили това.

Хю насочи кораба надолу към стратосферата и го изравни триумфално в един курс, който неминуемо щеше да ги убие.

Автопилотите поеха управлението.