Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 84
Робърт Хайнлайн
— Ах!
Първата им разходка ги отведе едва на петнадесет метра разстояние от Кораба.
Те се движеха плътно един до друг и гледаха в краката си, за да не се препънат върху тази странна неравна палуба. Успяха да извървят разстоянието без инциденти, докато Алън вдигна поглед от земята и се озова за пръв път в живота си без нищо
— Какво става на Кораба? — попита Ерц, и се огледа наоколо. Тогава и той изпита същото.
Хю се съпротивляваше. Агорафобията го смъкна на колене, но той й се противопостави, подпирайки се с едната си ръка на земята. Но той имаше предимството, че се бе взирал навън през отвора за наблюдение безкрайно дълго време — нито Алън, нито Ерц бяха страхливци.
— Алън! — изписка жена му от отворената врата. — Алън! Върни се тук!
Алън отвори едното си око, успя да го фокусира върху Кораба и запълзя обратно по корем сантиметър по сантиметър.
— Алън! — изкомандва Хю. — Спри това! Седни!
Алън изпълни това с вид на препил човек.
— Отвори си очите!
Алън послуша и ги отвори предпазливо, отново ги затвори бързо.
— Просто седи, без да мърдаш и ще се почувстваш добре — добави Хю. — Аз съм вече добре.
За да докаже това, той стана. Все още му се виеше свят, но успя. Ерц седна.
Слънцето бе прекосило доста голям отрязък от небето, бе изминало достатъчно време един добре нахранен човек да огладнее — а те не бяха добре нахранени. Дори и жените бяха излезли навън — това стана, като тримата просто се върнаха обратно и ги изблъскаха навън. Те не бяха посмели да се отдалечат от стената на Кораба, а стояха сгушени до нея. Но мъжете им се бяха научили да ходят поотделно, дори в открити пространства. За Алън не представляваше никакъв проблем да се отдалечи наперено на цели петдесет метра разстояние от сянката на Кораба и той направи това не веднъж, пред погледите на всички жени.
При едно такова пътешествие, някакво дребно местно животно си позволи любопитството да вземе връх над предпазливостта му. Ножът на Алън го събори и то започна да рита с крака. Алън се затича към мястото, грабна тлъстата си награда за единия крак и я отнесе гордо обратно при Хю.
— Виж, Хю, виж! Добра хапка!
Хю гледаше одобрително. Неговият странен първоначален страх от това място бе отминал и на негово място се бе появило особено топло, дълбоко чувство, чувството, че той най-после се е завърнал в своя отдавнашен дом. Това изглежда беше добра поличба.
— Да — потвърди той. — Добра хапка. Отсега нататък, Алън, винаги добра хапка!
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6635
Издание:
Робърт Хайнлайн. Сираци на Вселената
Американска. Първо издание
Издателство МЕГА, София, 1996
Предговор: Любомир Николов, 1996
Оформление на поредицата: Петър Станимиров, 1996
Художник на корицата: Петър Станимиров, 1996
1
Тук и на други мести в книгата, авторът прибягва до игра на думи, която не винаги може да бъде адекватно предадена на български, както е в случая. От mutiny, англ. — войнишки бунт, неподчинение; mutineer, англ. — участник в такъв бунт. — Бел.прев.
