Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 6
Робърт Хайнлайн
За Човека помисли… Човека роди се…
надникна в ума си и потърси ключа да го вземе.
Неопитомен, Човек би посрамил Твореца си,
неподвластен, Плана би провалил;
Затова Джордан сътвори Правилата
заповеди за всеки един в Негов стил,
Всеки със своя задача и всеки на своето място,
в служба на цел, на техния ум неподвластна,
Едни да говорят, други да слушат
и редът възцари се сред Човешката раса.
Екипаж той създаде
всеки да се труди на своето място,
учени, за да ръководят Плана.
А над всичките тях сътвори Капитана,
сложи го съдник на Човешката раса да стане.
Джордан е съвършен, всички по-нисши от него
в делата си са несъвършени.
Завистта, Алчността
и Гордостта на Духа
търсеха умове, за да посеят в тях своето семе.
Намери се един, който им даде място за посев.
Проклетият Хъф — първият грешник,
виновен за всички беди!
Злата му помисъл разбуни бунт,
хвърли съмнение там, където
не го е имало изобщо преди.
Кръв на мъченици обагри металния под,
Капитанът на Джордан пое Дългия Път.
Мрак погълна…“
Старецът удари момчето силно през устата с опакото на ръката си.
— Опитай пак!
— Отначало ли?
— Не! Откъдето сбърка.
Момчето се поколеба, после бързо се окопити:
„Мрак погълна пътищата на добродетелите,
на Кораба възцари се Грехът…“
Гласът на момчето припяваше, куплет след куплет, рецитирайки протяжно, но с известна острота на детайла старата, прастара история за греха, бунта и времето на мрака. За това как накрая мъдростта отново победила и телата на главатарите на бунтовниците били напъхани в Конвертора. За това, как някои от бунтовниците избегнали Пътешествието и оживели, за да родят и отгледат мутатите. За това, как, след молитви и жертвоприношения, бил избран нов Капитан.
Хю се размърда неловко и раздвижи краката си. Без съмнение, отговорите на неговите въпроси бяха там, тъй като това бяха Свещените Стихове, но той не притежаваше необходимия ум, за да ги разбере. Защо? За какво беше всичко това? Нима животът не се състоеше в нищо друго, освен в ядене и спане, и накрая — Дългия път? Нима Джордан не искаше той да разбере това? Тогава от какво беше тая болка в гърдите му? Този глад, който го глождеше упорито въпреки доброто ядене?
Докато закусваше, след поредния сън, един ординарец дойде до вратата на каютите на вуйчо му.
— Учения заповядва Хю Хойланд да се яви при него — равно изрецитира той.
Хю знаеше, че ученият, за когото ставаше дума, е лейтенант Нелсън, който отговаряше за духовното и физическо благосъстояние на частта от Кораба, включваща родното село на Хю. Той налапа остатъка от закуската си и побърза след пратеника.
— Кадет Хойланд! — съобщиха за пристигането му.
Ученият вдигна поглед от закуската си и каза:
— О, да. Влез, моето момче. Седни. Ял ли си?
Хю отговори утвърдително, но очите му се загледаха с интерес в чудноватия плод пред началника му. Нелсън проследи погледа му.
— Опитай тези смокини. Това е една нова мутация — донесоха ми ги чак от далечния край. Яж — човек на твоята възраст винаги има място за още няколко залъка.
