Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 5

— Влез вътре — покани го Свидетеля, след което се обърна към чирака си: — Ей, ти… донеси един стол на кадета.

— Е, момко — додаде той, когато двамата седнаха, — разкажи ми какво правиш.

Хю му разказа и бе помолен да повтори в подробности всички случки от най-скорошните си похождения, при което Свидетеля от време на време негодуваше от неспособността на Хю да запомни точно всичко, което е видял.

— Вие, младите, нямате никаква способност да запаметявате — рече той. — Никаква. Дори и тоя глупак — той врътна главата си към чирака, — и той няма, макар че е десет пъти по-добър от теб. Представяш ли си, той не е в състояние да попие хиляда стиха на ден, а на всичко отгоре очаква да заеме мястото ми, когато мене няма да ме има. Знаеш ли, че когато аз бях чирак се приспивах чак когато издекламирах поне хиляда стиха. Спукани стомни, ето това сте вие.

Хю не оспори обвинението, а изчака стареца да продължи, което той и направи на свой ред.

— Ти каза, че си искал да ме питаш нещо, момко?

— В известен смисъл, Свидетелю.

— Хайде, изплюй камъчето. Стига си си дъвкал езика.

— Ти някога изкачвал ли си се до най-горе, до степен на безтегловност?

— Аз ли? Разбира се, че не съм. Аз бях Свидетел, изучавах професията си. Трябваше да науча стиховете на всичките Свидетели преди мен и не съм имал никакво време за момчешки забавления.

— Надявах се, че ти би могъл да ми кажеш какво бих намерил там.

— Е, виж, това е друга работа. Аз никога не съм се изкачвал, но съхранявам спомените на повече катерачи, отколкото ти ще срещнеш някога. Аз съм стар човек. Познавах бащата на баща ти и неговия дядо преди това. Кажи какво искаш да знаеш?

— Ами… — Какво искаше да знае той? Как би могъл да зададе един въпрос, който не бе нищо повече от някаква глождеща болка в гърдите му? И все пак… — За какво е всичко това, Свидетелю? За какво са всички онези равнища над нас?

— Ха? Как така? В името на Джордан, синко… аз съм Свидетел, не съм учен.

— Е, помислих си, че сигурно знаеш. Съжалявам.

— Ама, аз наистина знам. Това, което търсиш, са Стиховете от Началото.

— Чувал съм ги.

— Чуй ги пак. Всичките ти отговори са там, в тях, стига да имаш мъдростта да ги проумееш. Слушай ме внимателно… Не… това е една добра възможност за моя чирак да покаже какво е научил. Ей, ти! Стиховете от Началото — и внимавай в ритъма.

Чиракът навлажни устни с езика си и подхвана:

„От Начало бе Джордан, сам в самотата

на своите мисли потънал навеки.

От Начало бе Мрака, мъртъв, безформен

и го нямаше още Човека.

От самотата възникна копнеж,

от копнежа възникна видение.

От видението възникна намерение,

от намерението — решение —

Ръката на Джордан се издигна

и Корабът беше роден!

Миля след миля, малки, уютни каюти,

отсек по отсек за златното зърно градени.

Стълби и проходи, врати и шкафове,

за онези, дето още не бяха родени.

Той погледна Своето дело

и остана доволен от него,

подходящо за раса,

предстояща да дойде след време.