Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 8

— О, това ли било — отвърна безразлично Нелсън. — Ожени се за нея, ако искаш — сега баща й не може да възрази. Но искам да те предупредя, че тя ще ти омръзне.

Хю Хойланд поглъщаше древните книги, които неговият наставник му позволяваше да чете и в течение на много, много сънни паузи, нямаше никакво желание да отиде да се катери или пък дори да помръдне навън от каютата на Нелсън. Неведнъж изпитваше чувството, че е на път да открие някаква тайна — тайна, която засега изглеждаше неопределена, дори като въпрос — но после отново изпадаше в още по-голямо объркване, отколкото когато и да било до този момент. Очевидно мъдростта на учеността бе по-трудна за постигане, отколкото си бе мислил той.

Веднъж, докато се мъчеше да вникне в любопитните объркани характери на древните и се опитваше да разгадае тяхната сложна реторика и непознати понятия, Нелсън влезе в малката каюта, отделена за него и като сложи бащински ръка на рамото му, попита:

— Как върви, момче?

— Ами, струва ми се, общо взето добре, сър, — отвърна той като остави книгата настрана. — Някои неща не са ми съвсем ясни — честно казано, изобщо не са ми ясни.

— Това трябва да се очаква — спокойно каза старецът. — Аз те оставих да се бориш сам отначало, за да можеш да видиш капаните, в които вроденият ум, оставен сам, би попаднал. Много от тези неща не могат да бъдат разбрани без обяснение. Какво четеш сега? — Той взе книгата и я погледна. Нейното заглавие беше „Основи на съвременната физика“. — Е? Това е един от най-ценните от свещените трудове и, все пак, непосветеният вероятно не би могъл да има голяма полза от него, без чужда помощ. Първото нещо, което трябва да разбереш, момчето ми, е, че нашите прадеди, въпреки цялото им духовно съвършенство, не са гледали на нещата по начина, по който гледаме ние на тях. Те са били по-скоро неизлечими романтици, отколкото рационалисти, каквито сме ние и истините, които са ни предали, макар и, строго погледнато, да са верни, често пъти са се оказвали облечени в един алегоричен език. Ето, например, стигна ли до Закона за земното притегляне?

— Четох за него.

— Разбра ли го? Не, виждам, че не си го разбрал.

— Ами — отбранително рече Хю, — имах чувството, че той не значи нищо. Звучеше ми просто глупаво, ако благоволите да ме извините, сър.

— Това илюстрира онова, което имах предвид. Ти си го възприемал буквално, като законите, които управляват електрическите уреди, които можеш да откриеш на друго място в същата тази книга. „Две тела се привличат едно друго право пропорционално на сбора от техните маси и обратно пропорционално на квадрата от разстоянието между тях.“ Това звучи като правило, обясняващо прости физически факти, нали така? И въпреки това, то не е нищо подобно; това е поетичният начин, по който древните са изразявали правилото за близост, което управлява чувството любов. Телата, за които става дума, са човешки тела, масата е техният капацитет за любов. Младите хора имат по-голям капацитет за любов, отколкото по-възрастните; когато бъдат събрани заедно, те се влюбват, но когато бъдат разделени, в скоро време преодоляват това. „Далеч от очите, далеч от ума.“ Всичко е толкова просто. А ти си търсил да откриеш някакъв дълбок смисъл в това.