Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 54

— Хубав нож — изрази одобрението си той.

— Върни му го — заповяда Джим.

Бобо погледна крайно озадачено, но се подчини с нежелание. Джо-Джим върна на Бобо оръжията му.

Нарби изглеждаше изненадан точно колкото Бобо, когато получи хладното си оръжие, но успя да прикрие изненадата си по-добре от него. Той успя дори да приеме това с достойнство.

— Виж какво — подхвана с безпокойство в гласа Ерц, — съжалявам, че те изплашихме, Фин. Бобо не е лош. Това беше единственият начин да те върнем обратно.

Нарби се пребори вътрешно, за да си възвърне хладната самодисциплина, с която обикновено посрещаше нещата. Проклятие! — каза си той. Това положение е абсурдно. Но…

— Забрави това — кратко отвърна той. — Очаквах да се срещна с теб; не очаквах тълпа от въоръжени мутати. Имаш странен вкус да си подбираш приятели за игра, Ерц.

— Извинявай — отговори Бил Ерц. — Мисля, че трябваше да те предупредя — проява на измамна дипломация. — Но няма защо да се безпокоиш от тях. Вече се запозна с Бобо. Това е Джо-Джим. Той е не… нещо като Корабен офицер сред мутатите.

— Добра хапка — любезно потвърди Джо.

— Добра хапка — машинално отвърна Нарби.

— Хю го познаваш, струва ми се.

Нарби кимна в знак на съгласие. Последва смущаваща пауза. Нарби наруши мълчанието.

— Е — каза той, — сигурно си имал някаква причина, за да изпратиш да ми кажат да дойда тук горе. Или това е просто някаква игра?

— Имах причина — съгласи се Ерц. — Аз… Ама че работа, просто не знам откъде да започна. Виж какво, Нарби, няма да ми повярваш, но аз видях. Всичко, което ни разказа Хю е истина. Аз бях в Командната Зала. Видях звездите. Аз знам.

Нарби се бе вторачил в него.

— Ерц — бавно каза той, — ти не си с всичкия си.

Хю Хойланд се намеси възбудено.

— Говориш така, защото не си видял. Той се движи. Корабът се движи като…

— Остави това нещо на мен — прекъсна го Ерц. — Чуй ме, Нарби. Какво означава всичко това, ти ще решиш скоро сам, но аз мога да ти разкажа какво видях самият аз. Те ме заведоха на равнището на безтегловност и в Капитанската веранда. Това е една каюта със стъклена стена. Можеш да гледаш направо навън през нея в едно голямо черно пространство — огромно — много по-огромно от всичко, което можеш да си представиш. По-голямо от Кораба. И там вън имаше светлини, звезди, точно както се говори в древните митове.

Нарби изглеждаше едновременно заинтригуван и отвратен.

— Къде ти е логиката, човече? Мислех си, че си учен. Какво искаш да кажеш с това, «по-голямо от Кораба»? Това е абсурд, противоречие в термините. По определение, Корабът си е Кораб. Всичко останало е част от него.

Ерц безнадеждно присви рамене.

— Знам как ти звучи. Не мога да го обясня; то противоречи на всяка логика. То е… О, Хъф! Ще разбереш какво имам предвид, когато го видиш.

— Съвземи се — посъветва го Нарби. — Недей да говориш глупости. Едно нещо или е логично, или не е. За да съществува дадено нещо, то трябва да заема някакво пространство. Ти си видял или си помислил, че си видял нещо забележително, но каквото и да е то, не може да е по-голямо от каютата, в която е било. Не можеш да ми покажеш нищо, което да противоречи на някакъв очевиден природен факт.