Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 53

— Идвам с теб — свирепо изрече той. — Искам да го попитам, правилно ли си предал посланието му.

Нарби помисли, дали да повика някой от по-старшите охранители да го придружи, но отхвърли тази идея. Това не само че би придало извънредна публичност на цялата работа, преди той да е имал възможност да прецени нейните политически страни, но би накърнило достойнството му точно толкова, колкото и ако просто откажеше да отиде.

Когато Алън получи обратно ножа си от Главния старшина на корабната полиция, капитанът нервно го попита:

— Нали си добър с ножа?

— Няма по-добър — весело се съгласи Алън.

Нарби се надяваше, че това не е просто самохвалство. Мутати… Искаше му се самият той да бе намирал повече време напоследък за тренировки по мъжките умения.

Постепенно възвърна самообладанието си, докато вървеше след Алън нагоре към равнищата с ниска степен на гравитация.

Дотук всичко вървеше спокойно, нямаше нищо тревожно; на второ място, Алън бе очевидно внимателен и опитен разузнавач, който се движеше предпазливо и безшумно и никога не пристъпваше на някоя палуба, без да се спре и да се огледа внимателно наоколо, преди да даде възможност на тялото си да последва очите. Нарби вероятно щеше да е по-нервен, ако бе чул онова, което чуваше Алън — леки шумове от глъбините на големите полутъмни проходи, шушукания, които му говореха, че тяхното придвижване е охранявано от всички страни. Това подсъзнателно безпокоеше Алън, макар че той бе очаквал нещо подобно — знаеше, че и Хю, и Джо-Джим са грижливи капитани, които не биха пропуснали да осигурят прикритие по маршрута им. Повече щеше да се безпокои, ако не бе усетил разузнавателно присъствие, каквото трябваше да е налице.

Когато наближи до мястото на срещата, на двадесетина етажа над най-горното цивилизовано равнище, Алън спря и изсвири с уста. В отговор също се чу изсвирване.

— Алън е — извика той.

— Излез и се покажи.

Алън се подчини, без да пренебрегва обичайната предпазливост. Когато не видя никой друг освен приятелите си — Ерц, Хю, Джо-Джим и Бобо — той направи знак на Нарби да го последва.

Видът на Джо-Джим и Бобо наруши възвърналото се спокойствие на Нарби с внезапното усещане, че се е озовал в капан. Той стисна ножа си и отстъпи тромаво назад по стълбите, след това се обърна. Бобо измъкна ножа си още по-бързо. За част от секундата, преимуществото изглеждаше изравнено. Но Джо-Джим плесна Бобо през лицето, взе му ножа и го хвърли на палубата, след това му отне прашката.

Нарби бе побягнал с всичка сила, а Хю и Ерц викаха напразно след него.

— Хвани го, Бобо! — разпореди се Джим. — И не го наранявай.

Бобо изтопурка след него.

Той се върна доста скоро.

— Тича бързо — обясни той.

Пусна Нарби на палубата, където офицерът остана да лежи почти безмълвно, опитвайки се да си поеме дъх. Бобо взе ножа на Нарби от колана му и го изпробва като обръсна кичур дълги черни косми от лявата си ръка.