Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 56

Джо-Джим го огледа и отмени заповедта си. Едва след една продължителна серия от хоризонтални гмуркания, която ги отнесе далече напред, чак до централната преградна стена, отвъд която се намираше Командната зала, Нарби се почувства отново във форма.

Не спряха в Командната зала, а съобразявайки се с някакъв план на Хю, продължиха към Капитанската веранда. Нарби беше подготвен за онова, което видя там, не само от обърканото обяснение на Ерц, но отчасти защото Хю му бе бърборил разпалено за всичко това през последната част от пътуването. Докато стигнаха, Хю бе започнал да изпитва топло приятелско чувство към Нарби — беше приятно да има някой, който да те слуша!

Хю прелетя през вратата преди останалите, направи един хубав завой във въздуха и се задържа с едната си ръка за седалката на Капитанското кресло. С другата той помаха към огромния отвор за наблюдение и звездната твърд, която се виждаше през него.

— Ето — каза възбуден той. — Ето. Погледнете — не е ли прекрасно.

По лицето на Нарби не се забелязваше никакво изражение, но той се загледа дълго и напрегнато в ярката гледка.

— Забележително — призна накрая той, — забележително. Никога не съм виждал нищо такова.

— Забележително не изразява и наполовина това — възнегодува Хю. — Прекрасно е думата.

— Добре — прекрасно — съгласи се Нарби. — Та, казваш, че онези ярки малки светлинки са звездите, за които говорят древните?

— Ами да — потвърди Хю с известно раздразнение, без да знае на какво се дължеше то, — само че те не са малки. Те са големи, огромни неща, като Кораба. Те само изглеждат малки, защото са толкова далече. Виждаш ли онази, най-ярката, онази голямата, долу вляво? Тя изглежда голяма защото е по-близко. Аз мисля, че това е Далечният Кентавър, но не съм сигурен — призна той в изблик на откровение.

Нарби хвърли един бърз поглед към него, след това отново погледна към голямата звезда.

— Колко далече е тя?

— Не знам. Но ще разбера. В Командната зала има инструменти за измерване на такива неща, но още не съм ги овладял напълно. Но, това няма значение. Така или иначе, ние ще стигнем дотам!

— Ъ-ъ?

— Разбира се. Ще завършим Дългия път.

Нарби гледаше с празен поглед, но не каза нищо. Той притежаваше внимателен и подреден ум, логичен до крайна степен. Беше способен изпълнител и умееше да взема бързи решения, когато е необходимо, но по природа бе склонен да задържа мненията си, когато това е възможно, докато намери време да предъвка и прецени наличната информация.

В Командната зала беше още по-неразговорчив. Слушаше и гледаше, но задаваше много малко въпроси. Хю не се интересуваше. Това бе неговата играчка, неговата джунджурийка, неговата рожба. Единственото нещо, което искаше той, бе да се изфука с нея пред някого, който никога не я е виждал и би го изслушал.

По предложение на Ерц, на връщане групата спря в жилището на Джо-Джим. Нарби трябваше да бъде спечелен да действа на страната на кръвното братство и трябваше да се изработят планове за осъществяване на такива действия, ако искаха замисълът да бъде плодоносен. Нарби неохотно се съгласи да спрат, след като се бе убедил в реалността на примирието, при условията на което бе извършено това безпрецедентно нахлуване в страната на мутатите. Той слушаше мълчаливо, докато Ерц излагаше техния замисъл. Той продължи да мълчи, след като Ерц бе свършил да говори.