Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 42

Бобо се отдалечи непохватно с онези широки, леки крачки, които бяха възможни поради псевдогравитацията в близост до оста на въртенето на Кораба. Трима от мутатите се отделиха от групата и го последваха. Ерц и Алън Махони побързаха да ги настигнат.

Когато стигна до най-близката стълбищна шахта, Бобо се хвърли бързо в нея, без да спира и се остави на центробежната сила да го отнесе надолу до следващата палуба. Алън и мутатите го последваха, но Ерц се спря на ръба и се обърна да погледне назад.

— Джордан да ви пази, братя! — рече напевно той.

Джо-Джим му помаха с ръка.

— И теб — пожела му той.

— Добра хапка! — добави Джим.

— Добра хапка!

Бобо ги отведе четиридесетина палуби надолу, далече навътре в ничията земя, ненаселена нито от мутати, нито от хора от екипажа, и спря. Той посочи последователно към Дългата ръка, Четиридесет и един и Балтията:

— Двете мъдри глави казаха вие да останете и да пазите тук. Първо ти — добави той и посочи отново към Четиридесет и един.

— Ще направим така — обясни Ерц. — Алън и аз отиваме долу до тежкотегловното равнище. Вие тримата ще стоите на пост тук; ще се редувате един по един, така че аз да мога да изпращам съобщения обратно горе до Джо-Джим. Разбрахте ли?

— Разбира се, какво толкова? — отвърна Дългата ръка.

— Джо-Джим го казва — поясни Четиридесет и един с нетърпяща възражения нотка в гласа си.

Балтията изръмжа в знак на съгласие.

— Добре — каза Бобо.

Четиридесет и един приседна край стълбищната шахта, като краката му провиснаха над нея, и насочи вниманието си към храната, която носеше пъхната под лявата си мишница.

Бобо потупа Алън и Ерц по гърбовете.

— Добра хапка! — пожела им той, озъбен в усмивка.

Когато възстанови дишането си, Ерц, благодари за вежливото пожелание, след което, без да се бави, се спусна на следващата по-долна палуба, плътно следван от Алън. Предстоеше им да преминат през още много палуби, докато стигнат до „цивилизацията“.

Тършувайки из бюрото на Главния инженер, Капитан втори ранг Финиъс Нарби — Главен помощник на Капитана на Джордан — се учуди, когато откри, че Бил Ерц е скрил там две Ненужни книги. Там, естествено, бяха обичайните Свещени книги, както и безценните „Опазване и поддръжка на спомагателния четири-стадиен конвертор“ и „Наръчник по енергията, осветлението и климатичните инсталации на Звезден Кораб “Авангард"„. Това бяха свещени книги от първа степен, които носеха печата на самия Джордан и по закон можеха да бъдат държани само от Главния инженер.

Нарби се смяташе за скептик и рационалист. Вярата в Джордан беше хубаво нещо — за Екипажа. Независимо от това, видът на заглавната страница с думите «Фондация Джордан» на нея, раздвижиха у него някаква следа от религиозно страхопочитание, каквото той не бе изпитвал от времето преди да бъде допуснат в братството на учените.

Той знаеше, че това чувство бе ирационално — може би в някой момент в миналото е имало някой човек или хора, на име Джордан. Може Джордан да е бил някой древен инженер или капитан, който е кодифицирал здравия разум и почти инстинктивните правила за уредбата на Кораба. Или пък, което изглеждаше по-вероятно, митът за Джордан бе много по-стар от тази книга в ръката му и нейният автор просто се бе възползвал от невежествените суеверия на Екипажа, за да придаде авторитетност на писанията си. Нарби знаеше как се правят подобни неща — той планираше да освети новата политика по отношение на мутатите със същата благословия на Джордан, когато назрееше момента тя да бъде приведена в изпълнение. Да, редът и дисциплината, и вярата в авторитета бяха хубави неща — за Екипажа. Също толкова очевидно бе, че един рационален, хладнокръвен здрав разум, е подходящ атрибут за учените, които бяха стражи на благосъстоянието на Кораба — здрав разум и вяра в нищо друго, освен във фактите.