Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 41

— Хм-м-м. — Хю измъкна ножа си и го разгледа, обгръщайки го с дланта си. — Възможно е. Но пък тогава не би могъл да го хвърляш.

— Бихме могли да имаме и ножове за хвърляне.

— Да, предполагам, че бихме могли.

Близнаците бяха слушали без да се намесват.

— Той е прав — обади се Джо. — Хю, ти се погрижи за охраната. Ние с Джим трябва да се позанимаем с малко четене.

И двете глави на Джо-Джим бяха погълнати от мисълта за други книги, които притежаваха, книги които описваха с кръвожадни подробности безкрайно разнообразните методи, използвани от човечеството за скъсяване на живота на враговете. Той бе на път да учреди Катедра по Исторически изследвания към Военния колеж, макар да не наричаше проекта си с такова гръмко име.

— Добре — съгласи се Хю, — но ти ще трябва да им дадеш съответните разпореждания.

— Веднага.

Джо-Джим излезе от апартамента си в коридора, където Бобо беше събрал две дузини от привържениците на Джо-Джим сред мутатите. Като се изключат Дългата ръка, Прасето и Квадратния, които бяха взели участие в спасяването на Хю, всички останали бяха непознати за него, както и за Алън и Бил, и бяха до един светкавична смърт за всеки непознат.

Джо-Джим направи знак на тримата от долните палуби да отидат при него. Той ги посочи на мутатите и им заповяда да ги огледат добре и да не ги забравят — тези трима трябваше да имат осигурено безопасно придвижване и защита, където и да отидеха. Нещо повече, в отсъствието на Джо-Джим, неговите хора трябваше да се подчиняват на заповедите на всеки от тях.

Те се размърдаха и се спогледаха помежду си. Що се отнася до заповедите, бяха свикнали с тях, но само от страна на Джо-Джим.

Някакъв клечащ тип с голям нос се надигна и се обърна към тях. Той гледаше в Джо-Джим, но думите му се отнасяха до всички:

— Аз съм Джак-Носа. Ножът ми е остър и зрението ми е остро. Джо-Джим с двете мъдри глави е моят шеф и моят нож се сражава за него. Но моят шеф е Джо-Джим, не някакви непознати от тежките палуби. Какво ще кажете, бойци? Не е ли такова Правилото?

Той млъкна. Останалите го бяха изслушали нервно, поглеждайки крадешком към Джо-Джим. Джо промърмори нещо с крайчеца на устата си на Бобо. Джак-Носа си отвори устата да продължи. Чу се хрущене от трошащи се зъби и пукане от прекършен врат; устата му бе затворена с камък.

Бобо зареди отново прашката си. Тялото, все още живо, се отпусна бавно на палубата. Джо-Джим махна с ръка към него.

— Добра хапка! — обяви Джо. — Той е ваш!

Мутатите се нахвърлиха върху тялото, сякаш някой ги бе държал вързани до този момент и ги бе отвързал внезапно. Скриха го напълно, скупчили се около него, като издаваха непрекъснати ръмжащи звукове. Наизвадили ножове, те се удряха и блъскаха един друг за парче от наградата.

Джо-Джим изчака търпеливо подялбата да свърши, след това, когато на мястото, където бе стоял Джак-Носа, не остана нищо освен едно петно върху палубата и избухналите лични междуособици във връзка с подялбата утихнаха, той проговори отново — проговори Джо:

— Дълга ръка, ти, Четиресет и един и Балтията ще слезете долу с Бобо, Алън и Бил. Останалите ще чакат тук.