Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 44

Онова, което той наистина си мислеше, бе, че сега е може би подходящ момент стария Капитан да предаде духа си на Джордан. Дебелият изкуфял дъртак отдавна бе надживял своята полезност; Нарби се бе уморил от необходимостта да го обсипва с ласкателства, за да издава подходящите заповеди. В случай че Съветът се изправеше пред необходимостта да избира нов Капитан в този момент, налице имаше само един-единствен кандидат…

Нарби остави книгата на бюрото. Бе взел решение.

Простото решение да елиминира стария Капитан не предизвика в съзнанието на Нарби никакво чувство за срам, нито за грях, или пък за нелоялност. Той изпитваше презрение, но не и неприязън към Капитана и никакъв подъл дух не оцветяваше решението му да го убие. Плановете на Нарби бяха скроени на благородното равнище на държавничеството. Той искрено вярваше, че неговата цел е благоденствието на целия Екипаж — администрация основана на здравия разум, ред и дисциплина, добра хапка за всички. Той избираше себе си, защото за него бе очевидно, че той бе най-подходящ за осъществяването на тези достойни цели. Той не съжаляваше ни най-малко за това, че някои трябва да поемат Дългия път, за да може тези по-широки интереси да бъдат обслужени, но не изпитваше никаква злоба към тях.

— Какво, Хъф да те вземе, правиш на моето бюро?

Нарби вдигна поглед и видя покойния Бил Ерц, застанал над него с вид, който в никакъв случай не бе доволен. Той погледна отново, след това, сякаш размислил, затвори устата си. Бе толкова сигурен, че Ерц е поел Дългия път и по всяка вероятност е бил заклан и изяден, когато не се появи след нападението — толкова сигурен, че сега това да види Ерц застанал пред него, напористо жив, бе истинско издевателство над ума му. Но се овладя.

— Бил! Джордан да те благослови, човече… ние си помислихме, че си поел Дългия път! Сядай, сядай и ми кажи какво се случи с теб.

— Ще ти кажа, ако се разкараш от стола ми — хапливо отвърна Ерц.

— О, извинявай!

Нарби бързо освободи стола зад бюрото на Ерц и си намери друг.

— А сега — продължи Ерц, настанявайки се на стола, който Нарби беше опразнил, — можеш да ми обясниш защо се ровиш из моите неща.

Нарби успя да си придаде обиден вид.

— Нима това не е очевидно? Ние приехме, че си умрял. Някой трябваше да поеме работата и да се погрижи за твоя отдел, докато бъде определен нов началник. Действах от името на Капитана.

Ерц го погледна право в очите.

— Не ми пробутвай тая помия, Нарби. И двамата знаем кой казва на Капитана какво да прави — толкова пъти сме планирали това. Дори и наистина да си мислил, че съм умрял, струва ми се, че би могъл да изчакаш малко повече от времето между две сънни паузи и тогава да ровиш из бюрото ми.

— Ама, наистина, старче, когато някой изчезне след нападение на мутатите, здравият разум изисква да се допусне, че той е поел Дългия път.