Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 39

Робърт Хайнлайн

— Какво ще кажеш за този план за разправа с мутатите, Алън?

— Ъ-ъ? Ами, аз не знам нищо за него. Нищо чудно, аз не съм учен. Всъщност, чакайте малко — имаше един младши офицер, който беше изпратен да помага на нашия селски учен, лейтенант Нелсън… — Той млъкна объркан.

— И какво стана? Продължавай.

— Ами, той организираше кадетите в нашето село, както и женените мъже, но тях не толкова много. Караше ги да тренират с ножовете и с прашките си. Макар че изобщо не ни каза с каква цел.

Ерц разпери ръце.

— Виждате ли?

Джо кимна.

— Виждам — мрачно се съгласи той.

Хю Хойланд го погледна с нетърпеливо очакване.

— В такъв случай с мен ли си?

— Предполагам, че да — предаде се Джо.

— Правилно! — додаде Джим.

Хойланд погледна отново към Ерц.

— А ти, Бил Ерц?

— Имам ли някакъв избор?

— Колкото искаш. Искам да си с мен с цялото си сърце. Ето какво е положението: Екипажът не влиза в сметката; офицерите са онези, които трябва да убедим. Всички, които не са тъпоглави и схванати в акъла, за да разберат, след като са видели звездите и Командното помещение, ще оставим. Останалите — той прекара палец през гърлото си, като в същото време произведе остър хъхрещ звук с устата си, — в Конвертора.

Бобо се озъби в щастлива усмивка и повтори жеста и звука.

Ерц кимна.

— И после какво?

— Мутати и Екипаж заедно, под командването на нов Капитан, подкарваме Кораба към Далечния Кентавър! За да изпълним волята на Джордан!

Ерц стана и се обърна с лице към Хойланд. Идеята беше главозамайваща, прекалено голяма, за да може да бъде разбрана отведнъж, но, за Джордан! — тя му харесваше. Той сложи ръцете си на масата и се наведе над нея.

— Аз съм с теб, Хю Хойланд!

На масата пред него се заби със звън и трептене един нож от връзката на колана на Джо-Джим. Джо изглеждаше изненадан, изглеждаше така, сякаш се канеше да каже нещо на брат си, след това сякаш размисли и се отказа. Ерц му благодари с поглед и напъха ножа в колана си.

Близнаците си прошепнаха нещо, след което Джо-Джим проговори:

— Бихме могли да скрепим това — рече той.

Измъкна нож, който му бе останал и, като сграбчи острието между палеца и показалеца си, така че се виждаше само върха му, се поряза в месестата горна част на лявата си ръка.

— Нож за нож!

Веждите на Ерц подскочиха нагоре. Той измъкна със замах новопридобития си нож и се сряза на същото място. Кръвта рукна и се стече надолу в свивката на ръката му.

— Гръб до гръб! — Той отблъсна масата настрани и допря окървавеното си рамо до раната на Джо-Джим.

Алън Махони, Хю Хойланд, Бобо — до един извадиха ножовете си, срязаха ръцете си, докато кожата им почервеня и овлажня. Те се скупчиха един до друг, притиснали кървящите си рамене така, че кръвта потече в обща струя на палубата.

— Нож за нож!

— Гръб до гръб!

— Кръв за кръв!

— Кръвни братя — до края на Дългия път!

Един учен-ренегат, един отвлечен учен, един прост селянин, едно двуглаво чудовище, един идиот с глава колкото ябълка — пет ножа, като Джо-Джим се брои за един; пет глави, като Джо-Джим се брои за две, а Бобо не се брои — пет глави и пет ножа, за премахването на цяла една култура.