Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 27

— Доста странно. Е, сигурно ще намериш Главния Ерц някъде из офиса му.

— Благодаря. Добра хапка.

— Добра хапка.

Хю бе пуснат при Ерц, след като почака малко. Ерц вдигна поглед от бюрото си, когато Хю влезе в кабинета му.

— Е — каза той, — значи се върна и не си умрял, в крайна сметка. Това наистина е изненада. Ние те бяхме отписали, право да ти кажа, като сметнахме, че си поел Дългия път.

— Да, предполагам, че е така.

— Е, сядай и разказвай какво стана — в момента не мога да ти отделя много време. Знаеш ли обаче, че не бих те познал. Много си се променил — с тази побеляла коса. Предполагам, че си преживял доста сериозни неприятности.

Нима косата му бе побеляла? Ерц също доста се бе променил, забеляза сега Хю. Беше пуснал шкембе и чертите на лицето му се бяха уталожили. Мили Джордан! Колко ли време беше отсъствал?

Ерц забарабани по бюрото и изду устните си.

— Твоето неочаквано появяване създава проблем. Боя се, че не мога да те назнача току-така на старата ти работа; Морт Тайлър я пое. Но ще ти намерим място, което да подхожда на ранга ти.

Хю си спомняше Морт Тайлър, при това не особено ласкаво. Капризен тип, вечно загрижен за това кое е правилно и в съответствие с правилата. Значи излизаше, че Тайлър бе получил научна степен и бе заел някогашното място на Хю при Конвертора. Е, това нямаше значение.

— Да оставим това — поде той, — аз исках да ти разкажа за…

— Естествено, съществува въпросът за старшинството — продължи Ерц. — Вероятно най-добре ще бъде Съветът да се занимае с това. Не се сещам за никакъв прецедент. В миналото сме загубили доста голям брой учени от мутатите, но доколкото си спомням ти си първият, който е успял да спаси живота си.

— Това няма значение — прекъсна го Хю. — Имам нещо много по-належащо, за което бих желал да говорим. Докато отсъствах оттук, открих някои много интересни неща, Бил, неща, които за теб е важно да знаеш. Затова дойдох направо при теб. Слушай, аз…

Ерц внезапно застана нащрек.

— Това е съвсем естествено! Аз май нещо бавно загрявам. Ти сигурно си имал прекрасна възможност да изучиш мутатите и да разузнаеш тяхната територия. Хайде, драги, разправяй! Изложи ми доклада си.

Хю навлажни устните си.

— Не е това, за което си мислиш — рече той. — Става дума за нещо много по-важно, отколкото просто за някакъв доклад относно мутатите, макар че това засяга и тях. Фактически, може да ни се наложи да променим цялата си политика по отношение на му…

— Добре, продължавай, продължавай нататък! Слушам те.

— Дадено.

Хю му разказа за своето огромно откритие относно фактическата природа на Кораба, като внимателно подбираше думите си и полагаше неимоверни усилия да бъде убедителен. Той се спря накратко на трудностите, които биха възникнали при един опит да се реорганизира Кораба в съответствие с новата концепция и силно наблегна на престижа и честта, с които би се сдобил онзи, който би оглавил начинанието.

Докато говореше, той наблюдаваше лицето на Ерц. След първоначалната пълна изненада, когато Хю изложи основната си идея, фактът че Корабът е всъщност едно движещо се тяло в едно огромно външно пространство, лицето му стана безразлично и Хю не можеше да прочете нищо по него, освен че забеляза по-жив интерес, когато спомена, че Ерц е тъкмо човекът за тази работа, поради положението му на предводител на по-младите, по-прогресивни учени.