Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 29
Робърт Хайнлайн
Ерц бе ядосан от неговото очевидно дебелоглавие и показа това:
— Ти не схващаш за какво става дума — изръмжа той. — Отиваш при капитана, за да се изправиш на съд — за еретизъм!
Хю премисли това, сякаш тази идея не бе му хрумвала преди. Отговори кротко:
— Избрал си погрешен път, Бил. Вероятно едно обвинение и съд е най-добрият начин да се справиш с проблема, но аз не съм селянин, та да бъда просто замъкнат пред Капитана. Аз трябва да бъда съден от Съвета. Аз съм учен.
— Така ли мислиш? — тихо каза Ерц. — Аз се посъветвах по този въпрос. Ти си заличен от списъка. А това, какво точно си, е нещо, което ще определи Капитанът.
Хю запази спокойствие. Всичко бе против него, той виждаше това и нямаше никакъв смисъл да спори с Ерц. Ерц даде знак; двамата невъоръжени мъже сграбчиха Хю над лактите от двете страни. Той тръгна кротко с тях.
Хю гледаше Капитана с видим интерес. Старецът не се бе променил много, може би малко бе напълнял.
Капитанът се настани бавно на стола си и вдигна листовете хартия пред себе си.
— За какво е цялата тази работа? — с раздразнение подхвана той. — Не разбирам това.
Морт Тайлър бе тук, за да докладва делото срещу Хю, едно обстоятелство, което Хю не бе могъл по никакъв начин да предположи и което засили още повече безпокойството му. Той се порови в спомените от детството си, за да открие някаква опора, посредством която да предизвика съчувствие от страна на този човек, но не откри нищо. Тайлър прочисти гърлото си и започна:
— Това е делото на някой си Хю Хойланд, Капитане, на времето един от вашите млади учени…
— Учен, значи? Защо Съветът не се занимае с него?
— Защото той вече не е учен, Капитане. Той премина на страната на мутатите. Сега се е върнал при нас като проповядва ерес и се стреми да подкопае вашата власт.
Капитанът погледна към Хю с естествената враждебност на човек, който се страхува за своите прерогативи.
— Вярно ли е това? — каза провлачено той. — Какво имаш да кажеш за себе си?
— Не е вярно, Капитане — отвърна Хю. — Единственото нещо, което съм казал на някого, е потвърждение на абсолютната истина на нашето древно знание. Аз не съм оспорвал истините, с които живеем; аз просто ги потвърдих с по-голяма сила, от обичайното. Аз…
— Все още нищо не мога да разбера — прекъсна го Капитанът, поклащайки главата си. — Ти си обвинен в ерес, а в същото време казваш, че вярваш в Ученията. Ако не си виновен, защо си тук?
— Вероятно аз бих могъл да изясня нещата — намеси се Ерц. — Хойланд…
— Е, надявам се, да можеш — продължи Капитанът. — Хайде… слушаме те.
Ерц се захвана да излага една умерено правдива, но леко изкривена версия за завръщането на Хойланд и за неговия странен разказ. Капитанът слушаше с изражение, което бе някаква смесица от озадаченост и раздразнение.
Когато Ерц свърши, Капитанът се обърна към Хю.
— Пфу! — рече той.
Хю заговори веднага:
— Същността на моето становище, Капитане, е, че на равнището на безтегловност има едно място, където може фактически да се
