Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 26

— Ами, разбира се — рече Джим.

— Забрави това — рече Джо.

— Е, добре — съгласи се Хю, усещайки че Джо бе наистина подразнен от неговата упоритост, — но би било забавно. — Той се отдръпна на известно разстояние от братята.

Чуваше как Джо-Джим продължаваше спора със самия себе си на тих глас. Направи се, че не обръща внимание на това. Джо-Джим притежаваше този съществен дефект в своята двойствена природа: тъй като беше по-скоро един комитет, отколкото самостоятелна личност, той едва ли ставаше за човек на действието, тъй като всички решения бяха по необходимост резултат от дискусия и компромис.

Няколко мига по-късно, Хю чу, че Джо повишава глас:

— Добре де, добре — нека бъде както ти искаш! — След това той извика: Хю, ела тук!

Хю се отблъсна с крака от една близкостояща преграда и се изстреля в непосредствена близост до Джо-Джим, като спря полета си, хващайки се с две ръце за конструкцията на Капитанското кресло.

— Решихме — рече Джо без предисловия, — да те пуснем да се върнеш обратно долу, в условията на гравитация и да се опиташ да изтъргуваш стоката си. Но ти си глупак — добави вкиснато той.

Бобо ескортира Хю по пътя надолу през опасностите на равнищата, често посещавани от мутати и го остави в ненаселената зона над равнищата с висока степен на гравитация.

— Благодаря, Бобо — рече Хю на сбогуване. — Добра хапка.

Джуджето се озъби в усмивка, кривна глава и се отдалечи бързешком, втурвайки се нагоре по стълбата, по която току-що се бяха спуснали.

Хю се обърна и пое надолу, докосвайки ножа си, докато вървеше. Беше приятно да го усеща отново до тялото си. Въпреки че това не беше неговия собствен нож. Той бе даден като награда на Бобо за пленяването му и Бобо нямаше как да го върне, тъй като го бе оставил по невнимание да стърчи забит в някакъв великан, който му се беше изпречил. Но този, който Джо-Джим му бе дал в замяна, беше напълно задоволителен.

Бобо го бе изпроводил, по искане на Хю и по заповед на Джо-Джим, до мястото непосредствено над спомагателния Конвертор, използван от учените. Той искаше да намери Бил Ерц, Помощник-главния инженер и предводител на общността на младите учени и не искаше да му се налага да отговаря на много въпроси преди да се срещне с него.

Хю се спусна бързо през останалите равнища и се озова в един от главните проходи, който му бе познат. Добре! Един завой наляво, около двеста метра път пеша и той се озова пред вратата на отсека, където се помещаваше Конвертора. Пред нея стоеше един постови. Хю понечи да мине край него, но беше спрян.

— Къде си мислиш, че отиваш?

— Искам да намеря Бил Ерц.

— Имаш предвид Главния инженер ли? Него го няма тук.

— Главен ли? Какво стана със стария? — Хойланд съжали за забележката, но вече я беше изрекъл.

— Ъ? Стария главен ли? Ами че той отдавна пое Дългия път. — Постовият го изгледа подозрително. — Какво ти е?

— Нищо ми няма — каза Хю. — Просто забравих.