Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 24

Построяването на Кораба бе осъществено по гениален начин. Прекалено огромен, за да бъде монтиран на земята, той бе сглобен парче по парче в своя собствена орбита оттатък луната. Там той се бе реял в продължение на петнадесет безмълвни години, докато се бяха формулирали и разрешавали проблемите, възникнали от решението неговите механизми да бъдат направени всичкоустойчиви и дълготрайни. В хода на този процес възникнала цяла нова област на субмоларно действие, която била усвоена и овладяна.

Така че… Когато Хю за пръв път постави необучена, търсеща ръка над първата редица лампички с надпис УСКОРЕНИЕ, ПОЛОЖИТЕЛНО, той получи незабавен отговор, макар и не относно ускорението. Една червена лампичка в горния край на таблото на главния пилот замига бързо и на информационното табло светна надпис: ГЛАВНИ ДВИГАТЕЛИ — НЕПОДСИГУРЕНИ С ХОРА.

— Какво значи това? — попита Хю.

— Не може да се разбере — рече Джим. — Правили сме същото в отделението на главния двигател — добави Джо. — Там, когато направиш това, надписа гласи: „Командна зала неподсигурена с хора“.

Хю се замисли за момент.

— Какво би станало — продължи упорито той, — ако във всички станции за управление едновременно има някой и тогава направя това?

— Не знам — рече Джо. — Никога не съм могъл да го изпробвам.

Хю не каза нищо. Едно намерение, което се бе зародило неоформено в съзнанието му, сега ставаше решение. И сега той го обмисляше.

Той изчака, докато издебна Джо-Джим в сговорчиво настроение — и двете му съставки — преди да изложи идеята си. Намираха се в Капитанската веранда, когато Хю реши, че подходящият момент е настъпил. Джо-Джим се беше отпуснал спокойно в капитанското кресло, с пълен с храна стомах и съзерцаваше през плътното стъкло на отвора за наблюдение безметежните звезди. Хю висеше неподвижо до него. Въртеливото движение на Кораба караше звездите да изглеждат така, сякаш се движат във величествени кръгове.

По едно време Хю каза:

— Джо-Джим…

— А? Какво има, момко? — този, който бе отговорил, бе Джо.

— Доста впечатляващо е, нали?

— Какво имаш предвид?

— Всичкото това. Звездите.

Хю посочи с широк жест към гледката, която се виждаше през отвора за наблюдение, след това се хвана за креслото, за да спре собственото си въртеливо движение назад.

— Да, и дума да няма. Кара те да се чувстваш добре. — Изненадващо бе, че това бе казано от Джим.

Хю разбра, че е дошъл подходящия момент. Той почака за миг и след това каза: