Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 15

— Но ти току-що казваше — възпротиви се Хю с обида в гласа, — че всичките наши установени религиозни понятия са пълни глупости. Точно така мислят моите приятели. Те искат да се отърват от всичкия тоя боклук.

Джо понечи да каже нещо; Джим го превари, прекъсвайки го:

— Защо си губиш времето с него, Джо? Той е безнадежден.

— Не, не е. Това ми харесва. Той е първият, с когото разговарям, от не знам колко време насам, който изобщо има някакъв шанс да види истината. Остави ни на мира — искам да разбера дали това дето го има на раменете си е глава или е просто окачалка за шапка.

— Добре — съгласи се Джим, — но не вдигайте шум. Смятам да подремна.

Лявата глава затвори очите си и след малко вече хъркаше. Джо и Хю продължиха разговора си шепнешком.

— Бедата ви на вас, младоците — рече Джо, — е, че ако не можете да разберете нещо от раз, си мислите, че то не може да е истина. Бедата на старците ви е, че всичко, което те не могат да разберат, го тълкуват така, че да означава нещо друго и тогава си въобразяват, че са го разбрали. Никой от вас не се е опитал да повярва на ясните думи, така както те са били написани и тогава да се опита да ги разбере на тази основа. О, не, вие всички сте прекалено шибано умни за това — ако не можете да схванете нещо от раз, значи то не е така — следователно, то трябва да значи нещо различно.

— Какво искаш да кажеш? — попита с подозрение Хю.

— Ами, да вземем Дългия Път, например. Какво означава той за теб?

— Ами, за моя ум той не значи нищо. Просто някаква глупост за впечатляване на селяните.

— А какво е приетото значение?

— Ами, това е мястото, където отиваш, когато умреш или по-скоро, онова, което правиш. Заминаваш на Дългия Път за Кентавър.

— А какво е Кентавър?

— Той е — имай предвид, че просто ти казвам ортодоксалните отговори; всъщност аз не вярвам на всичко това — това е мястото, където пристигаш, когато си извървял Дългия Път, място, където всички са щастливи и където винаги има добро ядене.

Джо изсумтя. Джим прекъсна ритъма на хъркането си, отвори едното си око и отново се отпусна със стон назад.

— Точно това имам предвид — продължи още по-тихо Джо. — Ти не използваш главата си. Хрумвало ли ти е някога, че Дългия Път е просто онова, което старите книги казват, че е — Корабът и целият Екипаж, които действително отиват нанякъде, движат се?

Хойланд помисли над това.

— Не искаш да кажеш, че трябва да те вземам несериозно, нали. Физически това е една невъзможност. Корабът не може да отиде никъде. Той вече е навсякъде. Ние можем да изминем някакъв път чрез него, но самият Дълъг Път — той трябва да има духовен смисъл, ако има някакъв.

Джо призова Джордан на помощ.

— Слушай сега — рече той, — набий си това в тая твоя дебела глава. Представи си едно място, много по-голямо от Кораба, много по-голямо, с кораба вътре в него — който се движи. Схващаш ли това?

Хю се опита. Опита се много сериозно. Поклати отрицателно глава.