Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 13

Той не беше на колана му.

Джо-Джим извади своя и го размаха предизвикателно.

— Бъди послушен и няма да пострадаш. Как ти викат?

Младежът навлажни устните си и очите му обшариха с поглед стаята.

— Говори — рече Джо.

— Защо да си губим времето с него? — попита Джим. — Според мен той не става за друго, освен за месо. По-добре да повикаме Бобо обратно.

— Няма защо да бързаме с това — отвърна Джо. — Искам да говоря с него. Как се казваш?

Пленникът погледна отново към ножа и смотолеви:

— Хю Хойланд.

— Това не ни говори много — прокоментира Джим. — С какво се занимаваш? От кое село си? И какво си правил в страната на мутатите?

Но този път Хойланд бе мрачен. Дори върхът на ножа, опрян в ребрата му, го накара само да прехапе устни.

— Майната му — рече Джо, — той е просто един тъп селянин. Да оставим това.

— Ще го ликвидираме ли?

— Не. Не сега. Ще го затворим.

Джо-Джим отвори вратата на една малка странична каюта и с ножа накара Хю да влезе вътре. След това затвори вратата, залости я и се залови отново с играта си.

— Ти си наред, Джим.

Каютата, в която беше затворен Хю, бе тъмна. Той скоро се увери опипом, че гладките стоманени стени бяха напълно безлични, с изключение на солидната, здраво залостена врата. Първоначално той легна на палубата и се отдаде на безплоден размисъл.

Имаше премного време да размишлява, време да заспи и да се събуди неведнъж.

Когато Джо-Джим отново прояви достатъчно интерес към своя пленник, за да отвори врата на килията, Хойланд — полумъртъв от глад и жажда, не го видя веднага. Той бе планирал много пъти какво ще направи, когато вратата се отвори и шансът му се усмихне, но когато това се случи, бе прекалено слаб, в полусъзнание и Джо-Джим го измъкна навън.

Това го докара до състояние на полуразбиране. Той приседна и се огледа наоколо си.

— Готов ли си да говориш? — попита Джим.

Хойланд отвори устата си, но от нея не излязоха никакви думи.

— Не го ли виждаш, че е изгорял за вода, за да може да говори? — рече Джо на близнака си. След това се обърна към Хю: — Ще говориш ли, ако ти дадем малко вода?

Хойланд погледна озадачено, след това започна да кима неистово.

Джо-Джим се върна след миг с една глинена чаша с вода. Хю пи жадно, спря и сякаш бе на път да припадне.

Джо-Джим взе чашата от него.

— Стига ти толкова засега — рече Джо. — Разкажи ни за себе си.

Хю направи това. В подробности, като му подсказваха от време на време.

Хю прие положението на фактическо робство без особена съпротива и без голямо душевно терзание. Думата „роб“ не фигурираше в речника му, но това положение бе обичайно от гледна точка на всичко, което му бе познато до този момент. Винаги бе имало хора, които издават заповеди и други, които ги изпълняват — той не можеше да си представи никакво друго положение, никакъв друг тип обществена организация. Това бе природен факт.

Макар че, естествено, той мислеше за бягство.

Мисълта за това бе най-многото до което стигаше. Джо-Джим се досети за мислите му и постави открито въпроса. Джо му каза: