Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 12

Джо-Джим Грегъри играеше сам на дама. Беше време, когато играеха заедно на карти, но Джо — дясната глава, бе заподозрял Джим — лявата ръка на отбора — в измама. Бяха се карали за това, след което се отказаха, тъй като и двамата бяха научили отрано в съвместния си житейски път, че две глави, които стоят на едни плещи трябва по необходимост да намерят начин да се разбират помежду си.

С дамата беше по-добре. И двамата можеха да виждат дъската, така че нямаше място за спорове.

Силно металическо чукане по вратата на каютата прекъсна играта. Джо-Джим извади от ножницата метателния си нож, готов да го използва незабавно при нужда.

— Влез! — изрева Джим.

Вратата се отвори и онзи, който бе чукал влезе заднишком в стаята — единственият безопасен начин за влизане в присъствието на Джо-Джим, както бе известно на всеки. Новодошлият беше набит, с яко телосложение, не по-висок от метър и двайсет. През едното му рамо висеше отпуснатото тяло на някакъв мъж, прикрепяно с една ръка.

Джо-Джим пъхна ножа обратно в ножницата.

— Сложи го долу, Бобо — заповяда Джим.

— И затвори вратата — добави Джо. — Какво е това, сега?

Беше някакъв младеж, който изглеждаше мъртъв, макар че по него не се виждаше никаква рана. Бобо потупа бедрото му.

— Ям него? — попита с надежда той. От застиналите му отворени устни се проточи лига.

— Може би — сговорчиво се отзова Джим. — Ти ли го уби?

Бобо поклати маломерната си глава.

— Добре, Бобо — одобрително каза Джо. — Къде го улучи?

— Бобо улучи там.

Микрокефалът мушна дебел палец в областта между пъпа и гръдната кост на проснатото по гръб тяло.

— Добър изстрел — рече одобрително Джо. — Ние не бихме могли да направим нещо по-добро с нож.

— Бобо добър изстрел — кротко се съгласи джуджето. — Иска види? — Той опъна с готовност прашката.

— Млъкни — отвърна Джо, не грубо. — Не, не искаме да видим; искаме да го накараме да говори.

— Бобо кара — съгласи се дребосъкът и понечи да постигне целта си с елементарна бруталност.

Джо го отблъсна с един удар и приложи други методи — болезнени, но значително по-малко драстични от тези на джуджето. Младежът трепна и отвори очите си.

— Ям него? — повторно попита Бобо.

— Не — рече Джо. — Кога си ял за последен път? — попита Джим.

Бобо поклати глава и потърка корема си, показвайки с изразителна пантомима, че е било отдавна — много отдавна. Джо-Джим се приближи до един шкаф, отвори го и извади оттам някакъв бут месо. Вдигна го във въздуха, Джим го помириса, а Джо отдръпна главата си настрани и сбърчи носа си от отвращение. Джо-Джим хвърли бута на Бобо, който го сграбчи радостно във въздуха.

— Сега се махай навън — заповяда Джим.

Бобо се отдалечи тътрейки нозе и затвори вратата след себе си. Джо-Джим се обърна към пленника и го сръчка с крака си.

— Говори — каза Джим. — Кой си ти, Хъф те взел?

Младежът потрепери, сложи ръка на челото си, след това сякаш внезапно видя във фокус всичко наоколо, защото се изправи на крака, движейки се тромаво за нискотегловните условия на това равнище и посегна към ножа си.