Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 38

— Какво му каза? — попита Денис.

— „Почит към твоя дом“, традиционния цурански поздрав. После го поздравих за майсторството с меча. Не знам дали го видя, но наистина майсторски уби двама моредели.

Денис кимна и попита:

— Грегъри къде е?

— Натресъл се на една греда, когато пропадна през покрива. Замаян е малко, но нищо му няма.

— Ако преживеем тая нощ, ще намеря време да се посмея — отвърна Денис.

Тинува замълча, погледна през един от процепите и отново се обърна към Денис.

— Няма да щурмуват скоро. Мисля, че това е само авангардната част. Оставихме достатъчно клопки под снега, за да ги позабавят. Ще изчакат да дойде останалата част от ордата, за да се развърнат по фланговете ни.

Денис отново погледна към прохода. Мъглата се сгъстяваше, режеше силен вятър. Бурята бушуваше в пълната си ярост от другата страна на планината. Алвин се появи от мъглата, забави крачка, щом видя цуранина, после пристъпи напред.

— Спипахме ги.

Денис въздъхна облекчено. Поне едно нещо бе свършило както трябва. Никой нямаше да извести, че са тук. Обърна се отново към цуранина. Каква бъркотия, по дяволите!

— Ето какво ще направим — зашепна на Алвин и Тинува. — Половината от хората ни влизат в казармата. Да напалят огън. Събличат се, изсушават се, да се нахранят с топла храна. Да видят какви сухи дрехи може да се намерят от проклетниците, които бяха тук. Два часа, после сменяме с другата половина.

Посочи двете страни на прохода.

— Тинува, искам да вземеш десетима стрелци. Извеждаш ги горе по фланговете и задържате моределите и тролите — не искам да ни изненадат, както ние тях. Допускам, че тази сган е също толкова уморена като нас. Щом разберат, че държим и височините, ще се откажат поне за тази нощ. На около миля надолу по склона има стари рудни шахти на джуджетата. Сигурен съм, че ще се отдръпнат в тях, ще напалят огньове да се сгреят и ще изчакат да се стъмни, за да ни обкръжат и заклещят. Излизаме два часа преди разсъмване, сухи и отпочинали.

— А новите ни приятели? — попита Тинува и посочи с очи цуранския командир.

„Проклятие“, помисли си Денис.

— Мисля да го уредим, преди да тръгнем. Широката река, помниш ли я?

Тинува се усмихна и кимна. И Денис се сети, че елфът със сигурност е знаел реката сто години преди самият той да се роди. За пореден път си даде сметка колко стара и дълголетна е расата на елфите, а това му напомни колко много рискуват те, когато влизат в бой: на везните се поставяха не някакви си десетки години, а векове. Една двойка елфи можеше да има не повече от две деца за сто години. Всяка смърт при тях значеше много повече за съдбата на расата им.

— При тази буря реката ще се е вдигнала. Тръгваме за брода на Гарт. Прехвърляме се и там ще имаме позиция, която и хиляда Тъмни братя няма да могат да атакуват. Има едно малко укрепление там, стоим на топло и чакаме, докато се откажат да ни гонят, след което се прибираме у дома.

— Добър план — отвърна Тинува, пак хвърли поглед към цуранина, кимна и се върна на стената.