Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 36

Асаяга награби края на гредата, залостила вратата, надигна я и я хвърли настрани. Крилата мигновено се отвориха и бойците му нахлуха вътре с вдигнати мечове…

Гледката на кралските войници, довършващи последните моредели, ги накара да спрат устрема си. Асаяга също се обърна, стиснал меча.

Денис се изправи след удара, отсякъл краката на моредела, стисна меча си по-здраво и се огледа за нов противник. Друг тъмен елф връхлетя към него с вдигната бойна брадва и изведнъж залитна назад със стрела, забита в гърлото му. След миг Тинува се озова до него, заредил нова стрела.

Денис зърна за миг как Грегъри се стоварва върху дървения покрив и пропада през него. След секунди изскочи през вратата. Залиташе.

В този момент няколко моредели се обърнаха и побягнаха. Денис изсвири на Алвин и ги посочи. Сержантът кимна, изрева команда и шестима бойци ги подгониха.

Денис се обърна, видя отварящата се порта и нахлуващите през нея двайсетина цурани и се стъписа.

За миг пред очите му изплува споменът за щурма на родното му имение, разтварящата се с трясък порта, нахлуващите цурани, баща му, падащ на двора със стрела, забита в окото. Споменът за онова време, споменът за Юрген, за всички мъртви, отприщи ледения му гняв и жаждата за мъст. Той вдигна меча и пристъпи напред да посрещне атаката.

Имаше нещо смътно познато у един от цураните — онзи, който бе атакувал портата и със смайваща ловкост беше свалил двамата моредели само за секунди. Същият — явно водачът им — изрева нещо на воините около себе си и в същото време пристъпи напред и вдигна меча си. Денис моментално разпозна стойката: беше „чака“, ритуалната поза за влизащия в дуел: мечът хванат с двете ръце, изправен отвесно, дуелистът — леко извърнат на една страна. Беше я виждал веднъж във вражеския тил, когато един цуранин бе предизвикал заради някаква обида друг на дуел. Две години по-късно един освободен цурански роб му бе обяснил какво е видял.

Денис поклати невярващо глава. Проклетият кучи син искаше да се бие с него на дуел! Няколко от войниците му се изсмяха и един вдигна лъка си да простреля пристъпващия напред цуранин. Но нещо в показния жест на чуждоземеца накара сърцето на Денис да трепне.

Бяха изтекли само няколко секунди и още докато водачът на цураните се приближаваше, бойците на Денис бяха довършили последните моредели и бяха готови за отпор на цураните, влизащи през стените и през портата. Той погледна бързо натам и разбра, че последните стрелци на противниците все още са вън.

Дуел. И все пак… Денис осъзна, че всъщност мъжът не го предизвиква. По-скоро заявяваше, че е готов да се бие. Щеше да е дуел, ако той приемеше предизвикателството. Хвърли отново поглед към цураните. Чакаха кротко до портата да видят какъв обрат ще вземат нещата и бяха като огледални двойници на неговите бойци — точно толкова съсипани и уморени.

Денис обърна гръб на цуранския водач и изрева на хората си:

— Затворете портата!

След това се обърна отново към цураните и се помъчи да изрови от паметта си няколко думи от техния език. Познанията му бяха нищожни, няколко късчета от фрази, научени от Грегъри, но една от тях беше командата „Затвори!“