Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 40

Ричард загледа двама цурани, които играеха някаква игра с изкусно изваяни фигурки от слонова кост върху квадратно платно на бели и черни квадратчета. Единият играч усети погледа му и вдигна глава. Очите им се срещнаха и не се отклониха.

Ръката на цуранина се плъзна към дръжката на камата му и младият войник бързо извърна очи. Чу се груб смях, не на цуранина, а на кралския войник, който седеше до Ричард и гледаше мълчаливата сцена.

— Ще ти клъцне гърлото от ухо до ухо, момче.

Беше Дарван, един от „старците“ в частта, влязъл още когато Денис и останалите от Валинар сформираха отряда на мародерите. Беше смъкнал ризата си и я бе окачил да съхне, оголил набраздените си от белези яки ръце. Едното му рамо беше малко хлътнало заради счупената кост, която така и не беше зараснала добре. Дарван се изплю в огъня и добави:

— Честта си изгуби, момче. Наведе си очите. За тях това значи, че си страхлив червей. Тия мръсни копелета сега ти се смеят.

Ричард бързо погледна към двамата цурани. Те се бяха навели над играта си и си шепнеха нещо. Никой от двамата не се смееше, но той се зачуди дали не си говорят за него.

— Бас държа, че си казват, че нямаш мъжество в гащите. Аз не бих ги оставил да им се размине, момче: лошо е за честта ти. Веднъж се показа страхливец, сега и пред цураните ли ще го направиш?

Ричард помръдна неловко. Двамата цурани вече ги гледаха.

— Дарван! — Алвин Бари скочи между тях и цураните и изсъска: — Затваряй си проклетата уста!

Дарван се ухили.

— В достатъчно голяма каша се забъркахме, че да насъскваш момчето за бой — добави сержантът.

— Ще овонят тука — изръмжа Дарван. — Викам да избием тия копелета веднага, да излезем навън и да свършим и с другите.

— Заповед на капитана. Тая нощ си стоим кротко.

— Ха, капитанът… — Дарван щеше да каже още нещо, но ръката на Алвин го стисна за гърлото и го накара да млъкне.

— Искаш да се биеш утре? — прошепна заканително Бари и прониза Дарван с поглед. — Добре. Правим го, когато каже капитанът. А сега остави хлапето на мира. Само да си го използвал да започне белята, ще те убия лично.

С гръб към двамата цурани, които гледаха сцената с открито любопитство, Дарван едва успя да изграчи:

— Това момче? — Освободи се от ръката на сержанта и добави шепнешком: — Всички знаем, че е страхливец, Алвин. Юрген умря, за да спаси този боклук. И за какво?

Ричард се изчерви, усетил как погледите на всички в стаята изведнъж се насочиха към него. Беше въпрос на чест.

Сърцето му се разтуптя и макар да седеше съвсем близо до буйния огън, го прониза мраз. Върна се и споменът за всички мъртъвци на замръзналата поляна, гневният поглед на капитана, очите на Юрген — тъмни и празни.

Понечи да се надигне — коленете му трепереха — и ръката му посегна за камата. Колкото и да беше ужасен, трябваше да приеме предизвикателството.

— Не сега! — изръмжа Алвин. — По дяволите, момче, сядай, преди да е станала беля!