Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 34

— Не можем вечно да останем така. Мисля, че преследвачите ни са близо. Ако съм прав, ще дойдат и ще ни избият тука — обади се Тасему.

Асаяга кимна и изрева:

— По двойки! Всеки втори прескача стената. Готови!

Тасему посегна да прибере меча си.

— Не, аз тръгвам пръв.

— Ще престанеш ли да напираш да те убият? — попита кротко старият воин.

— Това е мой дълг.

— И ако те убият, Сугама поема командването?

Асаяга поклати глава и го погледна твърдо.

— Нямам намерение да загивам. А ако се случи, ти решаваш кой го поема. Хайде, сплитай ръцете.

Тасему изръмжа, но се подчини и се наведе.

— Готов!

Асаяга погледна наляво и надясно покрай стената. Повечето му бойци се бяха събрали на двойки и бяха готови, нямаше време да се изчакват по-мудните.

— Напред!

Вдигна дясното си стъпало в сплетените ръце на Тасему и се хвана за раменете му. Тасему се надигна с пъшкане.

Асаяга се надигна и се хвана за зъберите. Задращи с крака и се изкатери горе. Зърна моредела — с гръб към него: тъкмо пръскаше с брадвата си черепа на войника вдясно от Асаяга.

Асаяга стъпи на стената. Моределът се завъртя — жертвата му рухна — и пусна брадвата. Камата изсвистя в ръката му, изсъска като змия и той скочи към Асаяга. Вкопчиха се един в друг, превъртяха се и паднаха от няколкото стъпки височина на земята.

Ударът остави Асаяга без дъх, но той остана вкопчен в противника си и блокира удара, насочен в очите му, с увитото около ръката си наметало. С лявата си ръка извади късия си меч и го заби право нагоре, в ребрата на моредела. Изправи се, посегна над рамото си с дясната ръка и измъкна дългия меч.

От това, което видя пред себе си, сърцето му се смрази. Поне трийсет моредели бяха останали в резерва, повечето — въоръжени с лъкове и готови да поразят всеки, който се прехвърли през стената. Вдигна над главата си тежкия меч и се понесе с вик срещу враговете.

Кацнал на скалната стръмнина, Денис гледаше касапницата долу.

— Губят — заяви Грегъри.

— Нямаше нужда да ми го казваш — отвърна тихо Денис.

Не можеше да не го възхити безумната идея да се удари по залостената порта с човешки „таран“. Но щурмът се бе провалил и елементът на изненада беше загубен.

Видя как цураните се пръснаха покрай стената, докато от другата страна на прохода гарнизонът моредели се изсипваше от дългите дървени бараки и се строяваше — бяха готови да убият всеки, който се прехвърли през стената.

— Поне трийсет са — прошепна Грегъри.

Денис кимна.

„Проклятие!“

Мястото му беше познато. Баща му бе построил преградата долу, като част от външния фронт към северните тресавища. Моредел явно бяха използвали стената и бяха възстановили портата от другата страна, като бяха вдигнали и стражевите постройки — казармените бараки, построени от баща му, бяха изгорели преди години, още когато Денис беше момче. Тактически позицията не беше особено здрава — всеки, който познаваше района, можеше лесно да я заобиколи по хребета от двете страни, по старите пътеки, използвани често от контрабандистите. Точно заради това баща му я беше изоставил и беше вдигнал малкото укрепление, превърнало се след време в Бастиона на Брендан.