Читать «Полет 6» онлайн - страница 11
Джон Нанс
Бяха поели към Лос Анджелис, когато надменното отношение на един охранител беше изкарало Джейсън от релси.
— Няма разумна причина да проверявате компютъра ми повече — беше отсякъл Джейсън, когато мъжът се беше опитал да измъкне куфарчето от ръката му.
— Сър, извадете компютъра или ще се наложи да напуснете охраняваната зона.
Веднага се доближиха две ченгета. Сутринта беше скучна. Сърбяха ги ръцете да арестуват някого, а Джейсън изглеждаше подходящ кандидат.
— Джейсън — прошепна Линда в ухото му, — не сме на подходящо място. Тези хора са дипломирани идиоти. Не можеш да спориш с тях.
Джейсън се обърна към нея със стиснати зъби.
Тя прошепна в ухото му:
— Искам да стигна до Лос Анджелис, мили, а не да плащам гаранция, за да те изкарам от затвора. Не казвай нищо. Просто кимни на този кретен и му покажи компютъра си.
Видя как мускулите на челюстта му подскачат бясно, докато се опитваше да се контролира, а охранителят се суетеше около куфарчето и се опитваше да открие бутона за включване.
— Ето! — извика Джейсън извън себе си и протегна пръст, за да натисне бутона. — И какво, по дяволите, доказва това? Екранът се включва. Много важно!
Една едра жена се беше приближила от другата страна. Униформата й се бореше с очевидната й любов към храната. Кимаше на ченгетата, които продължаваха да прииждат.
— Какво искате да демонстрирате, сър? Нямаме нужда от отрицателно отношение. Ако продължавате да го демонстрирате, ще накараме полицаите да ви обяснят как стоят нещата. Не можете да ни държите такъв тон, ясно ли е?
Линда стегна хватката си върху ръката на Джейсън, забивайки нокът в китката му почти до кръв. Яростта му достигаше точката на кипене, а полицаите само чакаха да избухне, за да го арестуват.
Тя ясно си спомняше разочарованието им, когато Джейсън рязко беше издишал и бе прибрал компютъра си в куфарчето, без да казва нито дума. После я беше хванал под ръка.
— Благодаря.
— Трябва да си спокоен, мили — беше прошепнала тя, без да спира да усеща вторачените погледи на полицаите, изгубили наградата си. — Те живеят от хора като теб.
— Кой изход?
Линда стреснато се огледа.
— Какво?
Джейсън се усмихваше.
— На кой изход сме? — попита отново, докато издърпваше големите им чанти от рентгена.
Гласът му рязко върна Линда към действителността. Тя осъзна, че са преминали проверката, и за момент загуби ориентация, като видя избухливия си съпруг все още спокоен.
— Изход… В-33 — отвърна, като се суетеше с билета. — Полет шест на „Меридиън“. Видях монитора. Пишеше, че излита навреме.
Те завиха към следващия коридор, като избегнаха сблъсъка с едно електрокарче с отвратително дразнещ клаксон. Караше го летищен служител с вид на психопат.
3
Полковник Дейвид Бърд оправи униформата си и влезе в чакалнята на заместник-началник щаба на ВВС. Заповед от типа „докарай си задника тук“, издадена от Овърмайър, беше с по-ниска степен на спешност от подобно нареждане от държавния секретар по отбраната, но все пак беше смразяваща. Генералът имаше репутацията на човек, който се разгневява много и бързо, макар че обикновено му минаваше със същата скорост.
