Читать «Полет 6» онлайн - страница 12
Джон Нанс
— Добро утро, господин полковник — поздрави секретарката, без да се поколебае и за миг. — Генералът ви очаква.
Тя го поведе към малка заседателна зала, където генерал-лейтенант Джеймс Овърмайър седеше на отсрещната страна на масата заедно с двама мъже в цивилни костюми. Дейвид отдаде чест и генералът небрежно му отвърна, преди да посочи надясно.
— Полковник Бърд, запознай се с Били Монсън от военно разузнаване и Райън Смит от Централното разузнавателно управление.
Мъжете си стиснаха ръцете и седнаха. Дейвид предпазливо огледа генерала, който се усмихваше невесело.
— Е, Дейвид, вероятно се питаш защо свиках тази среща.
— Да, сър. Доколкото си спомням, употребихте някои обидни думи по адрес на моето свидетелстване и ми наредихте да докарам задните си части тук до трийсет минути.
Генералът се засмя и погледна часовника си.
— А ти успя да дойдеш с две минути по-рано. Добра работа.
— Имам ли възможност да се защитя, сър? — попита Дейвид.
Генерал Овърмайър поклати отрицателно глава и се наведе напред.
— Не. Административният директор на Федералната агенция по въздухоплаване ми се обади три минути преди да влезеш, за да потвърди, че той ти е наредил да свидетелстваш, но аз, така или иначе, вече знаех това.
— В такъв случай… малко съм объркан.
— Е, наистина би трябвало да се обадиш първо на мен, но няма значение. Дейвид, така и не съм ти обяснил защо се съгласих да те заема на агенцията миналата година.
— Не, сър, не сте.
— Просто исках някой от нас да държи под око проблема с нарастващото напрежение сред пътниците, защото е възможно там да има терористична следа.
Бърд изглеждаше объркан.
— Моля?
Овърмайър кимна.
— Както военното разузнаване, така и ЦРУ се тревожат, че някоя оцеляла терористична група може да инсценира взривоопасна ситуация на цивилен самолет и да я превърне в атака срещу граждански полет.
Дейвид Бърд местеше поглед от едно лице към друго.
— Но как? Инцидентите, породени от напрежение сред пътниците, са спонтанни по правило.
— Наистина ли? — попита генерал Овърмайър. — Можем ли да бъдем абсолютно сигурни? Или е възможно сред правилно подбрана група пътници да бъде провокирана експлозия от напрежение в момент, удобен за хора с други планове?
— Не знам — отвърна Бърд.
— Ние също — въздъхна генералът. — Мистър Монсън и мистър Смит ще ти опишат най-кошмарните възможности така, както те ги виждат. Всичко е строго секретно, или дори строго секретно и кодирано, и от този момент нататък наистина трябва да се съобразяваш с нарежданията ми. Ще говорим по-късно.
Генералът се изправи и кимна на Монсън, докато се отправяше към вратата.
— Били, имаш думата.
Сред безбройните съобщения, които се движеха през подобните на заешка бърлога коридори в Лангли, едно малко комюнике, написано от някой от постоянно увеличаващите се оперативни работници, беше преминало първоначалния преглед и беше пристигнало в електронната пощенска кутия на съответната работна група. До 6:30 ч сутринта групата, състояща се от двама мъже и една жена, беше прочела информацията, за която оперативният работник вероятно беше рискувал живота си, и беше решила, че именно това е липсващото парченце от една постепенно запълваща се мозайка.
