Читать «Полет 6» онлайн - страница 13
Джон Нанс
— Все още нямаме представа какъв тип самолет ще използват, нито какво оръжие — заяви жената, докато обясняваше заключенията си пред заместник-директора.
Един от мъжете я прекъсна.
— Но все пак можем да заключим следното: Ако информацията ни е вярна, самолетът, носещ оръжието, ще излети от Африка, и то от Централна Африка. Това вероятно означава трансконтинентален полет.
— Нещо като „Боинг 777“ или „Боинг 747“, насочен към Европа?
— Точно така, или „Еърбъс 340“, или DC-10, или MD-11. Някой от тези.
— Но нямаме представа за възможната цел?
Те поклатиха глави едновременно.
— Който и да е град в Европа.
— Време?
— През следващите четирийсет и осем часа. Предполагаме, че оръжието ще бъде антракс или нещо също толкова ужасно. Ако е антракс, разбира се, трябва само да скрият заряда в колесника. Щом се отвори, вирусът също ще излезе.
Заместник-директорът кимна и се изправи.
— Добре. Вдигнете тревога и започнете да наблюдавате всичко, което лети над Африка през следващите два дни.
4
Мартин Нгуме усети как тялото му се разтърсва още преди клепачите му да се отворят в претъпканата чакалня. За момент го обхвана паника дали не е проспал полета си. На отсрещната стена имаше дигитален часовник и циферблатът му показваше дванайсет и една минути. Самолетът на Мартин излиташе в един и половина.
Той се отпусна, но само за миг. После отново се сети, че на единствената врата на миниатюрното жилище на майка му виси катинар. Катинар? А къде беше тя?
В къщата нямаше телефон. Бараките в Совето понякога дори нямаха тоалетни, а за да използваш телефона, трябваше да слезеш четиристотин метра по улицата до един прашен магазин, което майка му правеше един път месечно в неделя, за да приеме обаждане от сина си.
Но този път някой друг вдигна слушалката, непознат човек, който не бе чувал за майка му. Трябваше да се обади още няколко пъти, докато успее да открие местен жител, който да измине разстоянието до къщата, и още няколко, за да го повика обратно на телефона.
— Няма я.
— Погледна ли вътре?
— Не можех да погледна вътре; на вратата има катинар.
— Какво?
— Един малък катинар. Автоматичен, нали знаеш. Сложен е на вратата.
— Попита ли дали някой не я е виждал?
— Да, но никой не знае къде е.
Мартин разтърка очите си. Не беше спал от два дни, докато се опитваше да разбере какво се е случило. Как така една болна стара жена, която беше дала последните си пари, за да изпрати сина си да учи в Америка, беше изчезнала безследно?
Обзе го паника и той не успя да я превъзмогне. Беше пропуснал два дни лекции, за да говори по телефона. В крайна сметка не му остана нищо друго, освен да хване самолет до вкъщи. Просто в Южна Африка нямаше човек, който да си направи труда да я издири.
