Читать «Когато лъвът се храни» онлайн - страница 263

— Там. — Дирк посочи спалнята, после затвори внимателно пакетчето. — Ще запазя и за Мбиджейн.

— Той ще се зарадва — каза Шон и се отправи към спалнята. Катрин лежеше на леглото. Щом я видя, разбра, че има нещо много сериозно. Тя лежеше на леглото с поглед, отправен към тавана, и лице, жълто като на мъртвец. Приближи се до нея и докосна бузата й с пръсти. Обзе го ужас.

— Катрин?

Не получи отговор. Тя лежеше тихо, без каквато и да е искрица живот в очите си. Шон отвори вратата и изтича по коридора. Там имаше някакви хора.

— Повикайте лекар, колкото може по-бързо, жена ми умира! — извика той на чиновника зад гишето.

Служителят го гледаше с безразличие.

— Побързай, глупаво копеле, размърдай се! — крещеше Шон. Той още беше с кърпата около кръста. Хората го гледаха в недоумение.

— Мърдай, човече, мърдай! — Сграбчи една ваза от перилата и понечи да я хвърли по чиновника. Той се размърда и изскочи от главната врата. Шон се върна в апартамента.

Дирк стоеше до леглото на майка си, с лице, разкривено от големия бонбон в устата, а очите му бяха ококорени от учудване. Баща му го грабна и го занесе в другата стая. Заключи вратата въпреки крясъците му. Той не беше свикнал да се отнасят така с него. Шон се върна при леглото на Катрин и коленичи. Все още беше там, когато дойде лекарят. Разказа за маларията, а докторът слушаше и после го отпрати в хола. Прегледът продължи дълго. Когато докторът дойде при него, Шон усети, че има нещо, което го тревожи.

— Припадък ли е?

— Не, не мисля. Дадох й успокоително.

— Какво й е? — настояваше Шон, а докторът се чудеше какво да каже.

— Жена ви преживяла ли е нещо, някакъв шок, неприятност или лоши новини?

— Не, току-що се върна от черква. Защо? Какво й е? — Шон го хвана за реверите и го раздруса.

— Изглежда, че е истеричен припадък. Дадох й лекарство и сега ще заспи. Довечера ще мина да я видя пак.

Мъчеше се да освободи реверите си от Шон. Той го пусна и отиде в спалнята.

Лекарят дойде отново привечер. Шон беше разсъблякъл Катрин и я беше поставил в леглото. Но през цялото това време тя не се помръдна. Дишането й беше учестено въпреки лекарствата, които й беше дал лекарят. Самият той беше озадачен.

— Не мога да разбера, господин Кортни. Нищо особено не мога да открия, освен много силното изтощение. Мисля, че просто трябва да изчакаме, не искам да й давам повече лекарства.

Шон разбираше, че лекарят не може да направи нищо повече. Въобще не забеляза кога той си отиде. Мбиджейн взе Дирк, изкъпа го, нахрани го и го сложи да спи. След това излезе тихо от апартамента. Шон се почувствува преуморен от всички тревоги през деня. Остави лампата в хола да свети и легна с дрехите в леглото си. Заспа малко след това.

Тогава Катрин се обърна и го погледна. Шон лежеше напълно облечен върху завивките, подложил мускулеста ръка под главата си, а напрежението се издаваше на лицето му от смръщеното чело и нервното потрепване на устните в съня. Тя стана и се надвеси над него. Чувствуваше се самотна, толкова самотна, колкото никога в степта, толкова силно наранена, че усещаше почти физическа болка.