Читать «Когато лъвът се храни» онлайн - страница 261
Уилбър Смит
— Моля те, искам да се върна в хотела. Не се чувствувам добре.
Шон спря по средата на един разказ и я погледна със смесица от недоумение и загриженост. Не му се искаше да тръгва, но знаеше колко болна е тя все още. Поколеба се една минута и каза:
— Разбира се, любов моя, съжалявам. Не съобразих… — Обърна се към другите: — Ние ще трябва да тръгваме… жена ми все още не е добре… тя току-що прекара ужасна малария.
— О, Шон, трябва ли да си отиваш? — Кенди не можеше да скрие разочарованието си. — Има още толкова много неща да си кажем.
— Страхувам се, че трябва. Ще се видим някоя друга вечер.
— Да — каза Катрин. — Следващия път, когато дойдем в Йоханесбург.
— О, не знам… може би, преди да тръгнем. Някоя вечер следващата седмица. Да речем в понеделник.
Преди Кенди да може да отговори, Катрин се намеси:
— Моля те, Шон, може ли да тръгваме? Много съм уморена.
Тя тръгна по стълбата, но видя, че Кенди скочи, хвана Шон за ръката и почти допирайки устни до ухото му, го запита нещо. Той й отговори кратко и Кенди веднага се върна на масата и седна. Когато бяха вече на улицата, Катрин се обърна към него:
— Какво те попита Кенди?
— Просто ми каза „довиждане“ — измънка Шон, а Катрин знаеше, че лъже. Не си говориха по целия път до хотела. Тя беше заета със своята ревност, а той си мислеше за това, което Кенди го беше попитала, и какво й беше отговорил.
— Шон, къде е Даф? Трябва да ми кажеш.
— Той е мъртъв, Кенди.
31
Шон се събуди с главоболие и дори скачането на Дирк върху гърдите му не помогна. Трябваше да го отпрати с обещание за бонбони. Детето, усещайки превъзходството, повдигна цената на едно пакетче бонбони „биволски очи“ и две близалки. След това разреши на Катрин да го заведе в банята. Шон въздъхна и се мушна под завивките. Болката се движеше и спираше точно зад очите му. В устата си имаше неприятен вкус, а димът от пурите бе проникнал навсякъде. Задряма отново и болката като че ли намаля.
— Шон, днес е неделя, нали знаеш. Ще дойдеш ли на черква с нас? — попита Катрин от вратата на банята.
Той стисна силно очите си.
— Шон!
Никакъв отговор.
— Шон!
Той отвори очи.
— Няма ли да ставаш?
— Не се чувствувам добре — отговори дрезгаво. — Мисля, че имам признаци на малария.
— Идваш ли с нас? — запита жена му безмилостно. Чувствата й към него не се бяха смекчили през нощта.
— Не се чувствувам добре, не ми се ходи сега. Сигурен съм, че Всеопрощаващият ще разбере.
— Не бива да споменаваш напразно името на Господа!
— Съжалявам, мила, но не мога да стана поне още няколко часа. Главата ме боли, ще се пръсне.
Тя се обърна и влезе в хола. Чу я да казва на Дирк с висок глас, за да я чуе и Шон:
— Баща ти няма да дойде с нас. Ще отидем сами на закуска, а после на черква.
— Да, ама той ми обеща пакетче бонбони и две близалки.
Чу вратата да се затваря и гласът на Дирк да затихва по коридора. Той се отпускаше бавно и чакаше болката да изчезне. След малко забеляза таблата с кафето до леглото и реши да си налее чаша кафе. Надигна се и внимателно си сипа кафе. На таблата имаше и каничка със сметана. Тъкмо се канеше да си сипе в кафето, когато на вратата се почука.