Читать «Когато лъвът се храни» онлайн - страница 262

— Влез — извика Шон, предполагайки, че това е камериерът, който идва за таблата. После чу бързи стъпки.

— Кой е?

Подскочи толкова силно от изненада, че разля каничката със сметана върху чаршафа и новата си пижама.

— Господи, Кенди, не биваше да идваш тук. — Той беше объркан. Сложи каничката обратно на таблата и нервно започна да чисти пижамата си с ръце. — Ако жена ми… някой видя ли те? Не бива да оставаш тук. Ако Катрин разбере, че си идвала, тя ще… искам да кажа, тя просто няма да разбере.

Очите й бяха подути и зачервени. Изглежда, не бе спала през нощта.

— Всичко е наред, Шон. Чаках отсреща, докато видях, че жена ти излезе. Отиде на черква на Сомишнър стрийт, а там службите траят по петдесет години.

Тя влезе в спалнята и седна на края на леглото.

— Аз трябваше да говоря с теб насаме. Не мога да те оставя да си отидеш, без да знам за него. Искам да ми разкажеш всичко, обещавам, че няма да плача.

— Кенди, нека да не се измъчваме. Той е мъртъв и толкоз. Нека го помним като жив. — Беше забравил за главоболието си, заместено от мъката по Даф и неудобното положение, в което бе поставен.

— Моля те, кажи ми.

— Кенди, не виждаш ли, че това вече няма значение? Начинът, по който той си отиде, не е важен. Всичко, което трябва да знаеш, е, че е мъртъв. Отиде си и ни остави малко по-богати от това, че сме го познавали, и малко по-бедни от това, че сме го загубили.

— Кажи ми — отново настоя тя.

Шон й разказа. Отначало думите излизаха трудно, но после — със страшна бързина от ужаса, който описваше. Когато завърши, тя не каза нито дума. Седеше на леглото и гледаше в земята. Той се приближи до нея и я прегърна.

— Нищо не може да се направи.

Тя облегна глава на рамото му, като че ли търсеше закрила. Останаха така известно време в мълчание. Изведнъж Кенди се отдръпна и помоли с усмивка.

— Разкажи ми за себе си. Това синът ти ли беше с Катрин? Много хубаво дете.

Шон смени темата с голямо облекчение. Разказваха за живота си през годините, които не се бяха виждали. Изведнъж Шон се върна към действителността.

— Господи, Кенди, говорим от векове, а Катрин ще се върне всеки момент. По-добре е да тръгваш. Тя няма да разбере.

На вратата Кенди се обърна, зарови пръсти в брадата му и каза:

— Ако някога тя те изхвърли, прекрасен грубиянино, знай, че ще има някой, който ще те приеме. — Надигна се на пръсти и го целуна. — Бъди щастлив!

Шон потърка брадата си, съблече изцапаната пижама, сви я на топка и я запрати в банята през отворената врата на спалнята. Отиде да се изкъпе. Бършеше се и си подсвиркваше, когато чу вратата да се отваря.

— Ти ли си, мила?

— Татко, татко, мама ми купи бонбони! — Дирк чукаше по вратата на банята.

Шон уви кърпа около кръста си и отвори.

— Виж, татко, колко много бонбони! Искаш ли един?

— Благодаря, Дирк. — Лапна един бонбон, избута го настрана и запита. — Къде е мама?