Читать «Когато лъвът се храни» онлайн - страница 256

— Какво има?

Дирк мигаше като малко бухалче и търсеше извинение, намери го почти веднага: „Искам вода!“.

Докато баща му отиде и се върне от банята, детето се разсъни и използува случая за открита атака.

— Разкажи ми приказка, татко.

Вече беше седнал в леглото с ококорени очи.

— Ще ти разкажа приказката за Джак и Нори.

— Не тази, тя е много къса — протестираше той.

Приказката за Джак и неговите братя траеше само няколко минути.

— Тогава тази. Имало едно време един цар, който имал всичко на света, но когато го загубил, открил, че никога не е имал нищо и че сега има повече, отколкото някога е имал.

Дирк гледаше слисан.

— Тази не е много хубава — изрази мнението си той.

— Не — каза Шон. — Не е… нали? Но мисля, че трябва да сме благодарни и да признаем, че не е чак толкова лоша за това време на нощта.

30

Шон се събуди щастлив. Катрин седеше в леглото и наливаше кафе, а Дирк тропаше на вратата, за да влезе. Жена му се усмихна.

— Добро утро!

— Как спа, мила?

— Добре, благодаря.

Но той видя, че под очите й има тъмни кръгове.

Шон отиде до вратата на спалнята.

— Приготви се да посрещнеш кавалерията — каза и отвори внезапно вратата широко.

Дирк се хвърли право в леглото, а Шон се мушна веднага след него. След миг детето беше върху гърдите на баща си и се бореше безмилостно, а Шон молеше за пощада.

След закуската Мбиджейн докара каретата пред хотела. Когато и тримата се настаниха в нея, Шон отвори малкото прозорче зад седалката на кочияша и извика на слугата:

— Първо до офиса! После, около десет, на борсата.

Мбиджейн се ухили и го погледна.

— Да, господарю, след обяд в „Биг Хауз“. — Мбиджейн никога не успя да овладее думата „Ксанаду“.

Отидоха до всички познати места. Шон и Мбиджейн се смееха и през малкото прозорче си припомняха един на друг весели случки от миналото. Пред борсата имаше паника, тълпи се бяха събрали отвън на тротоара. На всички бюра по Илъф стрийт бяха поставени фирми, така че и до главната врата на „Сентръл Ранд Консолидейтид“ имаше медна плоча със списък на членовете. Слугата спря каретата и Шон се похвали пред Катрин, че и неговото име е там. Тя седеше тихо и само слушаше. Изведнъж се почувствува недостойна за човек, който е постигнал толкова много. Тя прие ентусиазма му неправилно и помисли, че той съжалява за миналото и желае то да се върне.

— Мбиджейн, заведи ни до „Кенди Дийп“. Да видим какво става там.

Последните петстотин метра от пътя бяха обрасли и осеяни с много ями и бракувани части. Блокът на Управлението бе разрушен и основите бяха обрасли с трева. Имаше нови сгради и изкопни машини на половин миля по вододела, но и тук всичко бе изоставено. Мбиджейн обърна каретата по алеята, която някога е минавала пред сградата на Управлението. Той скочи и хвана конете за поводите. Шон помогна на Катрин да слезе и качи Дърк на раменете си. Тръгнаха нагоре към шахта три на „Кенди Дийп“. Вървяха през висока трева, през купища тухли и боклук.

Голите бели циментови блокове, които някога бяха подпирали машините, образуваха правилна геометрична форма в тревата. Зад тях се издигаха белите купища от шлака, някакъв минерал се беше просмукал през стената на отсрещната скала и се стичаше надолу като жълтеникаво петно. Някога Даф го идентифицира и се оказа, че не е с голяма стойност. Шон не можеше да си спомни името му, беше като името на някаква звезда — Уран, или нещо такова.