Читать «Пирамидата на бог Слънце» онлайн - страница 3

— Деца не, а син. Той е лекар.

— Къде?

— Слушайте, нямам нито време, нито желание да бъда подлаган на разпит, чийто подбуди не зная. Каква работа имате с доктор Стернау?

— Има публична обява за задържането му, където и да бъде заловен.

— Пуб…лична обя…ва! — извика капитанът. — Какво си позволявате?

— Казвам ви истината. Испанската полиция го издирва за опит за убийство, кражба и отвличане.

Интересно бе да се види погледа, който Роденщайн метна на комисаря, когато отвърна:

— И това е всичко? Само за тези дреболии?

— Хер Главен лесничей, вие на това дреболии ли казвате?

— Тъй, тъй, ясно, че не ме разбирате, затова ще се изразя без заобикалки: Доктор Стернау е мъж честен, като никой друг. По-скоро бих допуснал, че вие самият сте убиец, похитител и крадец, отколкото той. Твърденията ви са чиста глупост, а с глупости аз не се занимавам. Всъщност наистина ли сте полицейски комисар? Имате ли легитимация? Не бих казал, че ви познавам.

— Хер, какво ви стана, та ми искате легитимация? — изфуча човекът.

— Защото на всеки нехранимайко може да му хрумне да се представи за полицейски комисар. Сега си вървете и да не сте стъпил тук без легитимация!

— Осъзнавате ли какво правите?

— Да, много добре си знам работата. Не си ли тръгнете доброволно, ще ви изхвърля!

— Аз пак ще дойда и тоя път с подкрепление, а вас ще докладвам за проявяване опърничавост към властите. Такъв като вас не бива да бъде търпян в никое независимо княжество.

В този момент Роденщайн дръпна звънеца и Лудвиг влезе.

— Лудвиг!

— Тук, хер хауптман!

— Тоя човек успя да се вмъкне при мен, но не си ли замине достатъчно бързо, да бъде изхвърлен!

— На заповедите ви, хер хауптман! — ухили се ловецът, комуто много допадаха подобни поръчения. Сетне улови човека за раменете, избута го в коридора и изтласка по стълбите. Долу в двора се размотаваха няколко безделни ловци. Като видяха, че се е отворила хубава работа, веднага се възползваха от случая и полицаят изхвърча от замъка с бързината на експрес. Озовал се вън, той стисна юмруци и се закле да отмъсти жестоко на Главния лесничей.

На двора на замъка се намираше и едно малко момче в добре отиваща му зелена униформа на ловец. Това беше Курт Унгер, осемгодишният син на кормчията Унгер.

— Лудвиг — обади се то, — защо бе изхвърлен оня човек? Какво е сторил?

— Оскърби хер хауптмана, на този свят тук — гласеше отговорът.

Малчуганът изкриви гневно личице и извика:

— Тогава душа да му е яка! Ще отида да взема магазинната си пушка и ще му перна един куршум! Ще застрелям всеки, осмелил се да обиди хер хауптмана!

Ловецът се разсмя доволен от сърцатостта на малкия си любимец.

— Чакай! — спря го все пак той, виждайки, че Курт наистина се тъкми да отиде за пушката си. — По хората не бива да се стреля току-тъй без нищо, на този свят тук. Но знам едно животно, което можеш да застреляш.

— Какво животно?

— Лисица!

— Лисица?! — възкликна малкият и очите му заискриха. — Че къде пък се е напъхала разбойницата?

— Отзад в дъбравата. Вчера я открих и след малко тръгвам с дакелите да я ликвидирам.