Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 7

Роина беше толкова възмутена от сцената пред себе си, че замръзна на място. Наложи се Джилбърт да я дръпне за ръката. Рицарят, който риташе нещастника, я погледна и без никакъв срам и угризения й се усмихна.

Всеизвестно беше, че в отсъствието на дами мъжете се държаха като животни. Но на масите седяха много жени, някои от които сигурно бяха съпруги на рицарите. Очевидно те не се изненадваха от поведението на мъжете си. Това говореше красноречиво за характера на господаря. Всички се чувстваха задължени да следват неговото поведение.

Роина избягваше да гледа натам, където седеше бъдещият й съпруг. Сякаш това щеше да я спаси от неизбежното… Джилбърт я изтръгна от вцепенението. Само един поглед към Годуин Лионс едва не я накара да закрещи от ужас. Когато несъзнателно направи крачка назад, Джилбърт я избута напред.

Гледката беше по-лоша и от най-смелите й фантазии. Този мъж не само беше стар! Той имаше вид на труп. Кожата му беше като варосана и толкова набръчкана, че по нея не можеше да се открие и милиметър гладко място. Каквото беше останало от косите му беше бяло, освен един проскубан рус кичур. Прегърбеното му тяло го нравеше по-нисък от Роина. Ярката му копринена роба по деколтето и ръкавите беше обточена с кожи. Този разкош го правеше направо гротескно смешен.

Бялото на очите му беше мръсножълто. Млечна пелена покриваше студеното сиво на едното му око. Той беше почти сляп. Трябваше да се приближи на сантиметри от Роина, за да я разгледа. Тогава я блъсна противният му дъх на гнило. Ако не се беше отдръпнал, девойката щеше да се задуши. С деформираните си пръсти я пощипна по бузата и се изхили с единствените два зъба, останали в устата му.

Когато я представяше, Джилбърт крещеше в ухото му, което показваше, че бъдещият й жених е и глух. Това беше истински късмет. Роина вече не можеше да се спре. Гордостта й беше изчезнала някъде и тя се примоли на доведения си брат:

— Моля те, Джилбърт, не постъпвай така с мене! Ако трябва да ме омъжиш, избери някой друг…

— Млъквай! Няма връщане назад. Вече сме направили уговорката.

И изобщо не я беше попитал преди това?

— Уговорката може да се промени!

— Не! Няма друг, който да приеме всичките ми условия!

Условията му! За него най-важно е собственото му благосъстояние, а тя се беше унижила да го моли! Няма никога повече да моли мъж за нещо! Мъжете са изтъкани единствено от алчност и похот!

Роина протегна врат, за да се приближи до ухото му.

— Пази гърба си, братко! При първа възможност ще забия камата си в тебе!

— Не говори глупости! — отряза я оня, но в гласа му се почувства неудобство. Нещо в нея му говореше, че това не е празна закана. Когато извика името й, беше направо изплашен: — Роина!