Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 5

— Означава ли това, че моите васали ще работят за мен, или отново ще бъдат въвлечени в нескончаемите ти войни?

Джилбърт пламна цял. Това беше друго беззаконие, започнато от баща му. Когато именията на Белем смениха собственика си, техните девет васали трябваше да отдадат почит на Роина. Но през тези три години тя не беше виждала нито един от тях, държана в изолация в най-малката крепост на Хюго. Всеки път, когато споменаваше за това, обяснението беше, че рицарите й или са в обсада, или се сражават, или са заети с нещо друго. По всяка вероятност нейните хора я смятаха за умряла. В противен случай нямаше да спестят на Хюго усилието да им обясни как е тя.

— Петима от васалите ти загинаха от оръжието на Фулкхърст — категорично заяви Джилбърт. — Колкото до сър Джерард, дали е жив или мъртъв, не мога да ти кажа. Той беше управител на замъка в Тур. Може би онзи мерзавец го е посякъл, както направи и с моите рицари. — Мъжът повдигна рамене. Сякаш му беше безразлично дали Джерард е бил помилван.

Ако някакъв цвят се беше върнал по страните на Роина, то той изчезна отново. Тя не попита нищо повече. Страхуваше се да узнае кои още от рицарите не са между живите и кого трябва да обвинява за съдбата им. Дали жестокия Фулкхърст или Джилбърт и баща му, навлекли си мъстта му? Господи, кога най-сетне тази земя ще заживее в мир?

Роина тихо помоли да бъде освободена. Джилбърт кимна с глава и двамата войника я пуснаха. Девойката веднага се завтече към майка си, но Джилбърт я сграбчи и я насочи към вратата. Девойката безуспешно се задърпа.

— Нека да ида при мама!

— Не! За нея ще се погрижат придворните.

— Не съм я виждала от три години, Джилбърт — припомни му тя.

— Когато детето на Лионс започне да зрее в утробата ти, достатъчно време ще бъдете заедно.

Този път девойката не издържа.

— Ти си по-лош дори от баща си! Той поне беше честен в своята жестокост.

Ръката му я притисна още по-силно. Това беше единственият знак, че думите й са го засегнали.

— Грижа се единствено за интересите ти и…

— Лъжец! Ще направя каквото искаш, но ако още веднъж ми кажеш, че аз ще спечеля от това, ще закрещя!

Джилбърт благоразумно замълча. Единственото, което му се искаше, беше да я стисне в прегръдките си и да я целува. Силата на гнева й го възбуждаше повече от красотата й. Но не посмя дори да я погали. Ако пък я изпратеше при Лионс без девствената й ципа, рискуваше никога да не получи богатствата му.